Рим е узрял да игнорира Брюксел и да напомпа едностранно милиарди евро държавни пари в закъсалата банкова система на Ботуша. Италианският премиер Матео Ренци бил готов на "този преврат" въпреки предупрежденията от Берлин и от еврочиновниците, че трябва да се съобразява с правилата на общността, твърдят запознати с намеренията му банкери и официални представители на правителството. Категоричността на италианския лидер постави нащрек италианските регулаторни органи, които се опасяват, че грубата интервенция ще подкопае надеждността на новия банков ред още при първия тест в практиката. Да припомним, че действащите нормативи повеляват обществени пари да се харчат едва след като част от банковите загуби са покрити от акционерите и от необезпечените кредитори. В тази връзка еврокомисарят по въпросите на честната конкуренция Маргрете Вестагер предложи на италианското правителство да се справи с банковите проблеми, без да нарушава принципите на Европейския банков съюз за оздравяване на закъсали кредитни институции.
Премиерът Ренци направи още миналата седмица сондажи с колегите си от еврозоната за евентуални мерки, чрез които да вкара в италианската банкова система допълнителен капитал от около 40 млрд. евро и инжекцията да се направи с държавни средства. Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който пое ресора на Джонатан Хил след оставката му, обаче "не клъвна" и заяви, че той и колегите му следят внимателно ситуацията в италианския банков сектор и са в непрекъснат контакт с италианските власти във връзка със стъпките, които смятат да предприемат, без да прибързват с решенията си.
Германският канцлер Ангела Меркел отхвърли миналата седмица италианското предложение да се пренебрегнат новите правила, за да се рекапитализира италианската банкова система. А членът на изпълнителния борд на Европейската централна банка Беноа Кьоре предупреди, че всяка отмяна на наредбите за преструктуриране и оздравяване на кредитните институции би означавала край на банковия съюз "във вида, в който е познат". Ренци отговори незабавно, че не би искал "гимназиален учител да му изнася лекции".
Всъщност италианският премиер има известно основание да иска да се направят някои изключения предвид усложнената обстановка след Brexit. Всъщност те са допустими и са предвидени в нормативната уредба при "извънредни обстоятелства". Но могат да се задействат при единодушното съгласие на страните членки на ЕС.
Отклонение от нормативите се допуска и когато прилагането им може "да застраши финансовата стабилност". Отделен е въпросът, че в продължение на години Рим не успя да постигне почти нищо в тази посока – бремето от лоши дългове на националната банкова система в Италия е огромно (оценяват ги на 360 млрд. евро).
Докато се чакат резултатите от стрес-тестовете на местните банки, които трябва да излязат в края на месеца, опасенията за състоянието на италианския банков сектор се множат. Нови страхове в началото на седмицата провокира предупреждението на ЕЦБ към ръководството на третия по размер на активите и най-задлъжнял местен кредитор – "Монте дей Паски ди Сиена", да отпише лоши задължения за още 10 млрд. евро. В резултат цените на акциите на основаната през 1472-а институция потънаха с нови 13% и на 4 юли тя вече се търгуваше едва срещу 10% от стойността на нетните си активи. Така тя повлече книжата и на другите банкови играчи с национално значение.
Сред тях се оказаха и акциите на "Уникредит" – единствената италианска банка от системно значение за глобалната финансова система, чиито котировки паднаха до най-ниската стойност в историята си от 1.76 евро за акция на 5 юли. А индексът FTSE Italia All-Share Banks е загубил почти 56% от стойността си през тази година.
Интригата около въпросното искане на ЕЦБ е, че "Монте дей Паски" оценява лошите си дългове на около 40 цента за евро. Което обаче е два пъти повече, отколкото са склонни да платят евентуалните купувачи. Това означава, че банката вероятно ще се нуждае от поне 5 млрд. евро свеж капитал, за да покрие поредното отписване на вземанията си. Като се прибави и сривът на банковите капитализации от началото на 2016-а, банкерите очакват от "Монте дей Паски" да бъде поискано да повиши капитала си – изискване, което най-старият италиански кредитор трудно би осъществил. За разлика от Испания и Ирландия, които бяха включени в международни спасителни програми, след като не успяха да изчистят банковите си сектори от лоши дългове в разгара на кризата в еврозоната, Италия никога не е "рязала до корен" и не е преструктурирала клонове на националните си финансови институции. А това плаши сериозно чиновниците в Брюксел, че банките на Ботуша се очертават като поредното слабо звено след шестгодишните усилия за спасяване на блока на еврото.
Високоуважаваният главен изпълнителен директор на "Монте дей Паски" – Фабрицио Виола, успя през трите години начело на кредитора да ореже разходите и да подобри управлението, но все още не може да постигне напредък по отношение на разчистването на необслужваните заеми. Банковото ръководство обяви, че ЕЦБ е поискала брутната сума на лошите кредити да бъде намалена от 46.9 млрд. евро в края на 2015-а на 38.9 млрд. евро година по-късно и до 32.6 млрд. евро в края на 2018-а. В писмото на ЕЦБ пишело още, че на нетна база въпросните необслужвани заеми трябвало да бъдат редуцирани от 24.4 млрд. евро през 2015-а на 18.4 млрд. евро през 2017-а и 14.6 млрд. евро през 2018-а.
Кризисната ситуация бе обсъдена на 4 юли на спешна среща между държавната "Каса депозити е престити" и спонсорирания от правителството, но финансиран от частния сектор фонд "Атланте". На него, според запознати с дискусиите банкери, било решено "Атланте" да създаде фонд за лоши заеми, който да купува активи на "Монте дей Паски" на цени, близки до балансовата ни стойност.
Каре: Петте сценария
Коментаторът на "Файненшъл таймс" Патрик Дженкинс вижда пет вероятни изхода от очертаващата се поредна криза. Но всичките са проблематични.
На книга и в хармония с новите правила за банковата несъстоятелност институции от рода на "Монте дей Паски" би трябвало да се оздравяват от притежателите на банковия дълг. В Италия обаче банкови облигации се продават на дребни депозанти. Но те не са предварително запознати с потенциалните рискове да загубят парите си. Самоубийството на клиент на фалиралата "Банка Етруриа" миналата година пък отказа правителството да използва новите европейски наредби за реформиране и закриване на кредитори;
Премиерът Матео Ренци има възможност да се обърне за помощ към Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Спасителният фонд е използван за други спешни акции за членове на еврозоната, но Ренци се бои от петното върху репутацията на страната;
– Един от вариантите е да принуди някоя от големите банки да спаси по-слаб конкурент. Но например "Интеза Санпаоло", която е най-здравата сред италианските кредитни институции, твърдо се противи да влезе в ролята на такъв спасител. А италианският лидер "Уникредит" неслучайно номинира миналата седмица за главен изпълнителен директор чужденеца Жан-Пиер Мустие. Той по-трудно би се хванал в такъв капан;
– Спасителният фонд "Атланте" със своите 4.25 млрд. евро би могъл да помогне на теория. Но "сухите пари", с които разполага, са само 1.75 млрд. евро – абсолютно недостатъчна сума, за да покрие лошите вземания за 360 млрд. евро на италианските банки. Да не говорим, че само най-проблемните несъбираеми кредити на "Монте дей Паски" са в размер на 28 млрд. евро;
– Като се има предвид дълбочината на проблема, изобщо не е чудно, че господин Ренци е готов да предприеме солова спасителна акция с държавни пари. Някои експерти смятат, че той би могъл да се измъкне от двете основни ограничения на ЕС – наредбите за държавната помощ и тавана на публичния дълг на страната.
Който и път да хване Рим, едно е сигурно – че не е време Брюксел да остане непреклонен. Защото правилата за оздравяване и преструктуриране на банки ще се окажат неприложими при всяка системна криза дори в държавите, които не са продавали неправомерно банкови облигации. Когато натискът е налице, "изгарянето" на собствениците на дългови книжа и разпространяването на паниката на капиталовите пазари винаги ще носят прекален риск. Което би трябвало да подтикне политиците да осъзнаят и преосмислят реалността.
