Народните представители вдигнаха високо летвата пред за бъдещите областни управители, за техните заместници и за заместник-министрите. В четвъртък (7 юли) на второ четене бяха одобрени поправките в Закона за администрацията, според които въпросните висши чиновници задължително трябва да имат образователна степен магистър, за да поемат такива постове. Същото е изискването и за председателите на държавни агенции, на комисии и за ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет.
Идеята не е лоша. Нормата ще важи от януари 2018 г. нататък и реално ще определя облика на следващата държавна и общинска власт. Въпросът е какво правим със завареното положение? Например през 2012 г. около името на кмета на Димитровград Иво Димов, който преди това беше народен представител, избухна скандал. Заради твърдението му, че е бакалавър по маркетинг от Пловдивския университет. Обаче бе тиражирана информация, че човек с това име никога не е записван като студент, камо ли да е завършил някаква образователна степен. Бакалавър или не, Димов, който пое поста като кандидат на ГЕРБ, продължава да кметува до ден днешен.
През 2014 г. пък Станислав Анастасов от ДПС стана министър на околната среда и водите в кабинета "Орешарски" – и той със скандал. Защото в CV-то му бе отбелязано, че е от 2002 до 2005 г. учил информатика в Техническия университет в Мюнхен. Но диплома оттам не бе представил. И Анастасов така и не успя да пребори съмнението, че е учил-недоучил.
През 2015 г. пък бе оповестено, че кандидатът за кмет от редиците на движението Гюнан Халил месец и половина преди местните избори се е записал в Русенския университет, в специалност "Технология и управление на транспорта", за задочно обучение. За целта представил диплома за средно образование от Техникума по механотехника "Шандор Петьофи" в Разград. Оказа се обаче, че там не е имало такъв ученик.
Очевидно въпросът с образователния ценз на кандидатите за постове по върховете на държавата беше и ще продължи да предлага мистерии. Най-вече не е ясно с какво магистратурата ще направи дейността на висшите чиновници по-ефективна. Ако замeстник-министър в транспортното министерство е завършил технология и управление на транспорта – добре. Да не забравяме обаче по-важната особеност – у нас по традиция постовете са за определени хора, образователният ценз е само досаден детайл.
Например МВР неотдавна се управляваше от дипломиран учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. А сега начело на вътрешното ведомство е магистър с дългогодишен опит в маркетинговите и медийните проучвания, комуникациите, връзките с обществеността и рекламния пазар. Министерството обаче нито тогава бе шампион в преследването на престъпниците, нито сегашните мижави резултати могат да се скрият с гръмка реклама…
А е редно да припомним също и какви люде одобряват въпросните поправки. По дефиниция това би трябвало да са хора с незамъглен разум и в стабилно емоционално състояние, както апелираше ГЕРБ в навечерието на предсрочните избори през 2014 година. Тогава по идея на лидера на партията Бойко Борисов беше предложено кандидатите за народни представители да преминават през тестове за психологическа пригодност и дали употребяват анаболи, психотропни и наркотични вещества. Целта беше да е сигурна психологическата, нравствената и моралната устойчивост на хората, които със законодателната си дейност определят посоката за развитие на България.
Тестовете така и не бяха въведени. Не е известно щяха ли да помогнат. Но посоката на развитие е назад и надолу. И ще е истинско чудо, ако бъдещите магистри по върховете на държавната администрация я обърнат.
Да не губим обаче надежда. Неслучайно народът твърди, че ученото си е учено – в кенеф да го затвориш – лавка ще отвори. Има и доказателство – отворена Lafka. Макар че ученото седи в парламента, а не в другото място. Всъщност каква е разликата?
