Бойко Борисов винаги може да бъде издигнат за президент, но не това е въпросът. Най-лесните избори за нас биха били, ако той се кандидатира за държавен глава. Но г-н Борисов заяви многократно, че на този етап не иска. Не за друго, а защото самият той е подел толкова много неща и е поел толкова ангажименти. И хората разчитат на него за всички проекти, инициирани от ГЕРБ. Това заяви в интервю за "БАНКЕРЪ" заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.
Ето още от интервюто:
Г-н Велчев, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов каза неотдавна, че партията ви вече има кандидат за президент. Тези дни обаче обясни, че все още се обсъждат няколко имена. Има ли го, или го няма кандидата на ГЕРБ?
– Знаете, че потенциалът на ГЕРБ не е малък. Има много стойностни хора, които бихме могли да издигнем за президентските избори. Банката кадри, за която в началото говорехме, че трябва да се създаде, вече е доста пълна. Така че има достойни кандидати. Въпросът е на Изпълнителната комисия и на г-н Борисов да се уточни кой ще бъде.
Значи Цветанов искаше да каже, че вече има очертани няколко фигури, от които да се избира, а не че вече е определен кандидатът?
– Да, точно така.
Защо до последно отлагате огласяването на името? Каква е целта на това бавене на топката?
– Няма цел. През тези десет години, откакто създадохме ГЕРБ и всички ние се занимаваме с политика, разбрахме едно правило – че колкото по-рано издигнем кандидата, толкова повече е подложен на атаки – ако щете, клевети, сплетни, интриги. Не виждаме смисъл в това да се издига рано кандидат. Както каза и г-н Цветанов, тези хора са достатъчно публично известни, за да трябва да ги налагаме по-отрано като имена, за да бъдат утвърдени до изборите.
Страхувате ли се от силен ляв кандидат? Очевидно левицата ще се опита да има обща номинация на повече партии?
– Вижте, според мен – а и много хора така разсъждават – не е достатъчно само фигурата да е силна. Въпросът е зад какви идеи се застава и кой стои зад тази кандидатура. Не е имало досега такъв повод ние да се притесняваме кой какъв претендент ще издига. Още повече че по време на избори и преди тях г-н Борисов винаги е казвал, че ние си гледаме нашия отбор. Не се интересуваме другите какви кандидати ще издигат, това си е техен проблем, тяхно решение. Ние наистина като един отбор трябва да се подготвим за състезанието, за изпита, който ни предстои пред избирателите.
Поддава ли се вашата партия на натиск от по-малките коалиционни партньори – Реформаторския блок и Патриотичния фронт, за да се запази парламентарното мнозинство и стабилността на правителството? Създава се впечатление, че в последно време те успяват да наложат свой дневен ред…
– Такова впечатление ли остава? Знаете, че по време на 41-ото Народно събрание непрекъснато бяхме упреквани от медии, опозиция, от всички, че сме останали сами и че не сме достатъчно диалогични, не се интересуваме от мнението на опонентите, на другите. Мисля, че сега показахме, че сме достатъчно диалогични. Но ето, оттук възниква другият проблем, за който вие споменахте. Може би оставяме такова погрешно впечатление и в медиите, и в обществото, че едва ли не гледаме да правим невъзможни компромиси, за да постигнем подкрепата, която е необходима на всички управляващи. Все пак трябва да имаме предвид, че не сме мнозинство. Но аз бих дал за пример как се работи в комисиите. За всеки един законопроект още в комисия ние търсим подкрепа независимо от коя партия – дали ще е от тези, които ни подкрепят, или от опозицията, търсим мнението и на БСП, и на другите формации. Защото е важно един норматив да бъде приет с макар и малко мнозинство. Колкото един законопроект се приема с по-голямо одобрение и от останалите партии, толкова е по-добре изготвен като закон. И второ – по-лесно ще бъде неговото въвеждане и приемане от цялото общество. От което зависи и по-нататъшното му спазване.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини ГЕРБ, че иска да изтегли датата на президентските избори по-назад, през ноември, за да отклони вниманието от бюджета за догодина, чието обсъждане е по същото време.
– Това не е сериозно като твърдение. Искам да спомена, че когато се обсъждаше въпросът за датата на Председателски съвет, само БСП бяха за октомври. Всички други се съгласиха за ноември. На практика предложенията са две: едното е – 23 октомври и на 30 балотаж; другото е – 6 ноември и на 13 балотаж. Както виждате, и в този случай търсим широката подкрепа и мнението на всички. Не искаме да се налагаме на никого, а да съгласуваме, тъй като президентските избори се насрочват от парламента. Ние търсим една дата, около която да се обединят повече партии. Дано и това не се възприеме като пазарлък, като договорки с тази или онази партия или търсене на по-добри позиции. Но съгласете се, че не може една-единствена партия да иска друга дата и ние да се съобразим с нея. Няма как да стане.
Цялото интервю четете в последния брой на "БАНКЕРЪ"
