КОЙ реди пасианса за КФН?

Прокопиев

Тържество на задкулисието! Така изглежда драмата около Комисията за финансов надзор (КФН), чийто състав се очаква да бъде частично подменен с откритата процедура за избор на нов председател и двама негови заместници. Голямата шетня започна да бие на очи от края на май, когато депутатите от гражданския съвет на Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров предложиха решение за стартиране на избор на нов състав на регулатора. Краят на мандата (18 юни) на неговия председател Стоян Мавродиев се виждаше, а наближаването на парламентарната ваканция вещаеше отлагане на процедурата за есента.

После шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов коригира ситуацията с уточнението, че законодателната програма на парламента през юли е прекалено натоварена и липсва технологично време за избора. Йордан Цонев от ДПС пък разшири корекцията с аргумента, че екипът на регулатора не бива да се сменя насред ключовите проверки. Но подозренията в искреността на хора като Цонев винаги са неизбежни. Едновременният преглед на активите на 100% от финансовия сектор на една държава (банков, застрахователен и пенсионен) е безпрецедентен. И при всички подозрения, че отлагането на проверката на небанковия сектор е поредна маневра за запазване на статуквото, никой не опроверга факта, че експертите за толкова мащабна акция просто не достигат.

Затова отлагането на датата, на която да започне проверката – 15 юли, беше взето с решение на Народното събрание. Но депутатите направиха това по предложение на Управляващия комитет, който ръководи провеждането на прегледа на небанковия финансов сектор. В него участват Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Европейската комисия (ЕК), Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), Министерството на финансите (МФ), Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН).  От българския финансов регулатор обявиха, че по-голяма прозрачност не може да има, тъй като решенията в Управляващия комитет се вземат с пълно единодушие и се отчитат всички фактори.

Преди седмица обаче нещо се случи в ГЕРБ и след кратко съвещание в премиерския кабинет оттам дойде депеша "да се бърза". И се разбързаха с избора на нов състав на КФН. И не само се разбързаха, но в бързането не сколасаха да измислят обяснение какво ги е жегнало да го правят. Внезапно бе обявено, че процедурата за избор на нов председател на комисията започва и целта е да завърши до края на месеца. Речено – сторено! Правилата бяха гласувани тази седмица – практически без обсъждане в парламентарната бюджетна комисия, а два дни по-късно влязоха за разглеждане в пленарната зала. Пред медиите председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова заговори така, че става ясно, че изобщо не й се говори.

"Видяхте – каквото видяхте, чухте – каквото чухте. Имаше зор да се открие процедура, това е работа на бюджетната комисия и процедурата е гласувана. Оттук нататък всичко е възможно и нищо не очаквам. Всеки народен представител и всяка парламентарна група да си решават", заяви Стоянова. Дали е била наистина бясна от "зора", който й дават, не каза, но така се говори. Както и че голяма част от управляващите депутати практически споделят тезата на опозицията, че зад бързането около КФН има нещо гнило, поради което ГЕРБ и коалиционните им партньори не могат да се разберат кой да е председател на регулатора. В прав текст беше казано, че "едната група иска да остане старият председател, другата иска нов". При евентуална промяна в състава на комисията печеливши във всички случаи щели да са обаче Реформаторите и ДПС, но и други парламентарни сили нямало да останат съвсем на сухо.

Особено показателно за битката около КФН е признанието на Менда Стоянова за ролята на изтеклото в медиите писмо на председателя на EIOPA Габриел Бернардино до премиера Бойко Борисов. В него, както стана ясно, нито са посочени имена, нито има дори намек за кадрови рокади в комисията.  Представянето му за директен натиск върху българските власти е просто нелепо, но Стоянова го възприема именно по този начин с уговорката, че е написано на "брюкселски език". Очевидно някой е натоварил писмото със смисъл, който то не съдържа, а предложенията на Бернардино за сътрудничество и стиковане на усилията при проверките на застрахователния и пенсионния сектори са "преведени" като присъда над Мавродиев. И различни източници сочат за едноличен "преводач" българската еврокомисарка Кристалина Георгиева.  

Намесата на заместник-председателката на Европейската комисия идва след истерична кампания срещу Мавродиев в изданията в контролираната от Иво Прокопиев "Икономедиа". Пикът на яростните атаки настъпи миналия месец с обявеното от "Алфа Финанс Холдинг", чийто мажоритарен акционер е Прокопиев, оттегляне от капиталовите пазари поради "безпрецедентен системен административен натиск и тормоз, налаган през последните години от КФН".

Мавродиев отвърна с новината

че броени дни по-рано е подал в прокуратурата "поредните три тежки сигнала" за престъпления, извършени от инвестиционния посредник "Булброкърс", контролиран също от Прокопиев. Сигналите били резултат от едногодишно международно разследване на офшорки, които ощетили миноритарни акционери, прали пари и извършвали данъчни престъпления.

От "Булброкърс" окачествиха сигналите като абсурдни и безпочвени, но срещу изпълнителния директор на инвестиционния посредник Радослав Рачев беше повдигнато обвинение за злоупотреба с доверие на клиенти. Става въпрос за сделката с остатъчните държавни дялове 33% от капитала на "ЕВН България – Електроснабдяване" и "ЕВН България Електроразпределение" в края на 2011 г. през Българската фондова борса. При продажбата на държавния дял “Булброкърс” е действал като консултант и представител на държавата в лицето на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като същевременно представлявал и мажоритарния акционер в двете дружества EVN AG. Според прокуратурата има основателни съмнения в законността на приватизацията и данни за мащабни пазарни манипулации, нанесли щета на държавния бюджет в огромен размер.

В КФН изчислиха, че загубата за фиска е 87 млн. лв.

– едно от най-тежките нарушения, открити от регулатора от началото на мандата му. 
В последните години контролирани от Иво Прокопиев дружества се оправдаваха за други десетки милиони, привлечени с обилгационни емисии от пенсионноосигурителни дружества или с банкови кредити за приватизационни и посреднически сделки. И въпреки че контролираните от Прокопиев дружества се оплакват от наложени им десетки наказателни постановления и принудителни административни мерки, въпросният "безпрецедентен системен административен натиск и тормоз" от страна на КФН нашумя най-вече с няколко санкции за медийни публикации в изданията на "Икономедиа". Повечето от тях съдът отмени с обичайния мотив за защита от цензурата, а такъв ще е вероятно и изходът от другите дела.  

Кампанията срещу Мавродиев

не постигна нищо в продължение на години и се водеше на практика само от структурите на Прокопиев. Оттам не спряха да изтъкват, че КФН е започнала да ги санкционира след публикацията от февруари 2013 г. за призоваването на Мавродиев като свидетел по делото за пране на пари, придобити от наркотрафик, водено срещу Евелин Банев – Брендо. Внушението беше, че "офшорният адвокат" Стоян Мавродиев не само регистрира фирми в зони със специален статут, но и участва в пране на мръсни пари. Никоя от властите не реагира обаче в тази насока и темата замря.

Сега пък никой не опровергава констатациите на Мавродиев, че по време на мандата му няма нито една фалирала поднадзорна компания, не са теглени средства от гаранционни фондове, а дейността на КФН е оценена с положителни международни референции. Нито пък запознатите с борсовите механизми и тенденции възприемат сериозно тезата на Прокопиевите медии, че Мавродиев носел цялата вина за стагнацията на регулирания финансов пазар. Оборотите там са мижави и мераклии за публично търгуване на книжата им няма, защото инвестиционният интерес към България е нисък заради всеобщата и толерирана от властта политическа корупция и беззаконие. Колкото до другата основна критика – че КФН носи отговорност за фалита на КТБ едва ли не наравно с БНБ, тя не бе приета сериозно нито в банковия, нито в небанковия финансов сектор, а остана само за политическа употреба.

Очевидно сегашното участие на Кристалина Георгиева в атаката срещу КФН не е подкрепена от Европейската комисия и не е трудно да бъде свързана с поредната й властова амбиция. Много вероятно е тя да е координирана с ГЕРБ, просто сега еврокомисарката изненада управляващите, влизайки "с бутоните напред".

След като от ГЕРБ не посмяха да я предложат за генерален секретар на ООН, името на Георгиева все по-често се свързва както със задгранични, така и с национални постове – президентски или премиерски. И понеже вероятността Борисов да си хареса повече първия вече чука на вратата, Георгиева може да приеме втория, а Росен Плевнелиев да осребри евроатлантическата си риторика като еврокомисар.

Хипотезите за подобна рокада

не вещаят нищо добро за страната, но това е последната грижа на задкулисието. Приоритет в случая е овладяване на финансовия регулатор, след като беше овладян антимонополният. Залогът на стрес-тестовете е кой и в полза на кого ще контролира, управлява и преразпределя пазара на финансови услуги.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст