Лондон е един от най-големите световни финансови центрове редом с Ню Йорк, Токио и Хонконг и до неотдавна бе смятан за финансова столица на Европейския съюз. Напускането на Великобритания обаче вероятно ще принуди банки, застрахователни и инвестиционни компании от цял свят да намалят присъствието си в британската столица и да преместят част от бизнеса си на територията на общността. От това биха могли да спечелят поне пет града в еврозоната.
Най-големи шансове да "наследи" Лондон има финансовата столица на Германия Франкфурт на Майн. Там се намират централните офиси на водещи немски банки и инвестиционни компании, най-голямата фондова борса в Европа, многобройни представителства и филиали на чуждестранни финансови институции. Главният коз на града обаче е Европейската централна банка (ЕЦБ). Във Франкфурт на Майн е базиран и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (Eiopa).
Вторият сериозен коз е очертаващото се сливане на Франкфуртската и Лондонската фондова борса. Решението за обединяването на двете най-важни европейски търговски площадки – Deutsche Börse Group и London Stock Exchange (LSE Group), беше взето през февруари, когато и двете страни не подозираха, че Великобритания би могла да излезе от ЕС. Тогава се планираше новият холдинг да бъде регистриран според британските закони и с юридически адрес в Лондон. Въпреки резултатите от референдума на 23 юни стремежът към обединение съвсем не е секнал. На 4 юли на извънредно събрание на акционерите на LSE за сделката бяха подадени 99.89% от гласовете. Deutsche Börse пък разчита на подкрепата на 95 на сто от своите собственици. Но германският финансов регулатор BaFin и редица политици се противопоставиха решително срещу това централният офис на бъдещия холдинг да се намира извън пределите на Евросъюза. Така че на везните натежава вероятността централата на бъдещата обединена борса да се намира във Франкфурт.
Не по-малко важен е отговорът на въпроса къде ще се премести Европейското ведомство за финансов надзор (EBA). От Лондон то също би могло да се пренесе във Франкфурт, където вече се намират два важни регулатора, или например в Париж, където са разположени Европейският орган за надзор върху институциите, опериращи на капиталовите пазари (ESMA), и централните офиси на водещите френски банки.
И двата града работят активно за привличане на представители на финансовия отрасъл. Маркетинговото обединение Frankfurt Main Finance рекламира и лобира за Франкфурт, а организацията Paris Europlace – за Париж. Франкфурт може да се похвали с прекрасна логистика и най-вече с удобното си летище, което е най-голямото в Европа. Той обаче отстъпва на френската столица по отношение на историческото наследство, културния отдих и стила на живот.
Впрочем Брюксел е против концентрацията на европейски институции само в няколко големи центъра и се стреми да ги разпределя в различни градове в общността. Затова е напълно възможно EBA да се премести и в Люксембург, и в Дъблин, и в Амстердам. Плюсовете на Дъблин са английският език, англосаксонската култура и европейските офиси на многобройни високотехнологични компании от САЩ. Освен това данъците в Ирландия са ниски.
Ниски са налозите и в Люксембург. Това е една от причините в малкото херцогство да се установят многобройни инвестиционни фондове. В полза на Амстердам, наред със също така ниското данъчно облагане, са централните офиси на холандските банки и на европейската фондова борса Euronext, както и отдавнашните тесни връзки на местния бизнес с Англия.
Иначе казано, е много вероятно банките и финансовите компании да пребазират бизнеса си от Лондон не в един, а в различни градове от еврозоната. Но Франкфурт и Париж си остават приоритетни направления. Именно между тях ще се разгърне битката за званието финансова столица на Европа. А с нея и за големите наематели на офисни помещения и многобройните нови високоплатени работни места в престижния отрасъл.
