Две от електроразпределителните дружества в България са глобени с близо 8 млн. лв. заради това, че са начислявали сметките на абонатите си по показания на "нередовни" електромери – без да са минали през задължителната периодична проверка, която се прави на всички такива измервателни уреди. Случаите са стотици в цяла България. За всеки един от тях е наложена санкция в размер на 20 000 лв. – толкова е минимумът, който предвижда законът.
Следва обаче най-интересното: всеки районен и административен съд в страната сам решава дали при налагането на глобите Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е разтълкувала правилно закона, или не. В резултат има стотици абсолютно противоречиви решения: едни съдилища потвърждават санкциите, а други – ги отменят, точно като на лотария.
В същото време Върховният административен съд мълчи. Защото тези казуси въобще не стигат до него. А и очевидно и никой не го е сезирал, за да уеднакви практиката на "подопечните" магистрати с тълкувателно решение.
Ситуацията е абсурдна. Но е факт.
Защо се получава така? Просто защото съдиите застават на различни становища за това кога е извършено нарушението и дали то е било налице в момента на проверките, направени от ДКЕВР през 2014 и 2015 година.
Съдилищата, които отменят глобите на енергодружествата, казват, че възможността те да бъдат санкционирани за непроверените си електромери се е погасила по давност. Другите съдии обаче твърдят точно обратното: че понеже бездействието на ЕРП-тата е непрекъснато (продължено) и към момента на проверката те все още не са си били изпълнили задължението да занесат електромерите на проверка, то няма през това време как да тече давност. И в този случай глобата се дължи, защото е правилно и законосъобразно наложена.
За да се разбере по-ясно за какво спорят съдиите, ето два примера. Първият е от Русе и засяга "Енерго Про Мрежи" АД: по време на проверка през март 2014 г. КЕВР се натъква на електромер, който е трябвало да премине през периодичен контрол още преди осем години – до края на 2006 година. Но това така и не е направено. А нито ДКЕВР, нито "наследилата я" КЕВР не са правили проверки за изпълнението на това задължение – поне не и преди 2014 година.
След като комисията все пак установява нарушението, за този електромер е наложена санкция в размер на 20 000 лева. Само че тя е оспорена пред съда, въпреки че нарушението е факт и никой не може да го оспори. А в съда следва изненадата: съдията по делото приема, че "доколкото преминаването на периодична проверка на средството за техническо измерване (електромер) е трябвало да стане през 2006 г., то с изтичане на последния ден от тази година и в първия ден на новата 2007 г. задълженото да извърши проверката лице е в забава, т.е. в нарушение. При това положение в процесния случай е налице административното нарушение, извършено на 01.01.2007 година. Не може да бъде споделена тезата, че тъй като изпълнителното деяние е бездействие, то докато трае това бездействие, е налице непрекъснато (продължено) във времето нарушение. Тази теза може да бъде възприета единствено в случаите, в които се касае за едно постоянно по своя характер задължение, чието постоянно неизпълнение би формирало непрекъснато във времето нарушение. Настоящият случай обаче не е такъв. Задължението за извършване на последваща проверка на средството за измерване е свързано със срок и с изтичането на същия нарушението е довършено. В този случай административното нарушение не продължава и в последващ период, напротив – след изтичане на новия срок за периодична проверка би било налице отново едно ново нарушение".
А след като нарушението е довършено на 1 януари 2007 г. и не е продължено, то значи, че оттогава тече и давностният срок, в който може да бъде наказано. Съдът приема, че този срок е бил една година – толкова е предвиждал Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) към 2007 година. И давността за налагане на наказание е изтекла на 1 януари 2008-а. След тази дата, макар при безспорно нарушение, дружеството не може да бъде наказано. Затова и глобата, наложена от КЕВР, е отменена.
Точно обратното обаче казва съдът във Видин по абсолютно аналогичен случай, след същата по вид проверка и същото нарушение, също констатирано през март 2014 година – само дружеството е различно: там "главният герой" е "ЧЕЗ Разпределение България" АД. В този случай обаче съдът приема, че дружеството не е изпълнило задължението си да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията,
и потвърждава санкцията от 20 000 лева.
"Възражението за изтичането на давността за образуване на административно-наказателно производство е неоснователно. Задължение на лицензианта е да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като това задължение е непрекъснато. Във връзка с това задължение е и задължението му да извършва периодичен контрол върху средствата за измерване. В случая се касае за форма на изпълнителното деяние, изразяваща се в бездействие и при положение че дължимото действие не е изпълнено, то неизпълнението се осъществява във всеки един момент от изпадането в забава до неговото извършване. В случая задължението не е изпълнено и към момента на извършване на проверката от контролните органи. Поради което към момента на образуване на административно-наказателното производство не е изтекла предвидената давност…".
Пак подчертаваме – и двете съдебни решения са окончателни, те не подлежат на друго обжалване и вече са в сила. Само че дават съвсем различно "правосъдие" по абсолютно аналогичен въпрос. А това е нещо, което е напълно недопустимо – поне в страните, в които държавата, барабар с трите й власти, си е на мястото. У нас обаче това е всекидневие, в което на гражданите, а и на фирмите им остава само да се кръстят и да се молят, за да случат на "правилния" съдия. И да чакат ВАС да се намеси, за да уеднакви практиката на съдилищата.
Само че има един въпрос, на който никой не дава отговор: доколко могат да се приемат за достоверни сметките, изчислявани и плащани въз основа на показанията на непроверени електромери?
