Народното събрание прие окончателно (на 14 юли) Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Става дума за кредитите, теглени за покупка и ремонт на жилище, както и за потребителски заеми, обезпечени с имот. Законът почти преповтаря европейската директива, която регламентира тази материя. Противно на появилите се в медиите публикации, той не дава кой знае какви нови или по-големи права на потребителите. Да напомним, че случаите, когато има дублиране на такси и формирането на лихвените проценти за жилищните заеми, и сега са уредени в Закона за потребителските кредити. Тези текстове сега се възпроизвеждат в новоприетия нормативен акт.
Такса за предсрочно погасяване банките няма да събират, ако длъжникът го направи след първите дванадесет месеца от отпускането на заема. Иначе таксата е 1% от сумата.
Потребителят ще има 14 дни срок да се запознае с условията по кредита, преди да го подпише. Това важи и за информацията, която банката е длъжна да му предостави за всички рискове, свързани с промяната на плаващите лихвени проценти или на други компоненти, формиращи лихвата по кредита и годишния процент на разходите, в който се включват различните такси и комисионни. А при ипотечния заем те не са малко, защото именно с тези такси и комисиони банките покриват немалкото разходи, свързани с оценката на имота и учредяването на ипотека върху него. Така че клиентите трябва да четат предоставените им договори и особено внимателно да се запознават с общите условия към тях. А удостоверяването, че са наясно с всички подробности, става с подпис на клиента върху всеки един лист от тези документи, така че ако възникне спор, банката ще може да докаже, че ги е предоставила коректно. А дали клиентът ги е прочел внимателно, преди да ги подпише, не е отговорност за кредитора. Затова препоръката към гражданите е да четат и ако не разбират – да питат или служителя в банката, който преговаря с тях за кредита, или с финансов консултант. А за по-големи сделки е препоръчително да се направи и консултация с адвокат.
В новия закон има изрично разписани правила как кредиторите трябва да действат с длъжник, който е изпаднал в просрочие или има затруднения.Те гласят: "Когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с потребителя, с ипотекарния длъжник, поръчителя и със солидарния длъжник и да установи характера на затрудненията. Кредиторът предоставя на потребителя, на ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник своевременна информация за броя на плащанията, които са просрочени или частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общата сума, дължима от потребителя; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания; последиците за потребителя при просрочие на вноските.
Преди да се пристъпи към принудително изпълнение в разумен срок, като вземат предвид конкретните обстоятелства, довели до просрочие на вноските, кредиторът и потребителят може да договорят: пълно или частично рефинансиране на договора за кредит; промяна на сроковете и условията на договора за кредит; други подходящи действия."
С две думи – ако длъжник не може да плати една или две вноски, това не означава, че банката автоматично ще се обърне към съдия изпълнител, който да му отнеме имота. Но това ще стане със сигурност, ако длъжникът игнорира телефонните предупреждения от кредитора и поканите да дойде, за да предоговори задължението си по взаимноприемлив за двете страни начин.
Законът обаче не дава подходяща схема на действие при появата на един дългосрочен риск – от неминуемото повишаване на базовите лихвени индекси като ЛИБОР, СОФИБОР и ЮРИБОР, а те са в основата на формирането на лихвените равнища по ипотечни заеми. Разчита се на преценката на кредитора за платежоспособността на клиента и на вземането на информирано решение за теглене на заем от самият клиент. Само че практиката е показала, че това не е достатъчно.
