Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
След опиянение и съпровождащите го емоции и след загубата на способност за реалистично възприемане на действителността следва изтрезняването и възстановяването на реализма.
Великобритания щяла да излезе от Евросъюза. Това може би е добра новина. Един таралеж в гащите по-малко. Вместо Брюксел да се чуди как да угоди на островните либерали и консерватори, че и на отделните течения в тях, по-добре да се съсредоточи върху общите съвсем нелеки континентални проблеми. Пред Европа в дългосрочен план ще се отварят нови възможности, стига да може да се мобилизира.
Ще трябват и пари. Тя и досега печатницата на ЕЦБ не е спирала. Японските машини също работят денонощно и бълват йени вече десетилетия наред. Цеховете на чичо Сам също бълваха, бълват и ще продължават да бълват банкноти. Колко? Колкото – толкова.
Теоретично това е апокалипсисът. Но пазарните участници осъзнаха, че Земята продължава да се върти. Ето защо цените на държавните ценни книжа се понижиха и достигнаха нивата си отпреди BREXIT. Двойката евро/долар също е на нивата от средата на предишния месец. А златото вече не успява да привлича с блясъка си толкова много инвеститори. За сметка на това пък акциите поскъпнаха чувствително. Нивото на индекса Dawn Jones, отчитащ пулса на щатският капиталов пазар, отново набра скорост и вече успя да надскочи предишните си нива, преди за пореден път да стане ясно, че Англия винаги е била близо, но никога не е била част на континента Европа.
Апетитът на инвеститори и дилъри към по-рискови инвестиции се изостри отново. Това е причината за поскъпването и на държавните ценни книжа, емитирани от страни без първокласен кредитен рейтинг от водещите агенции. Книжата на Полша, Чехия, Румъния, Русия и Турция поскъпнаха с близо 1 евро и 1 долар. Със сходна стъпка поскъпнаха и родните еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари.
Най-дългосрочната ни емисия – с падеж след 19 години, поскъпна с 1.1 евро. Сегашната й цена от 97.7 евро за 100 номинал носи на притежателите си доходност от 3.3% на годишна база. Тя е по-ниска с 9 базисни точки спрямо доходността отпреди седмица. Цените на книжата с падеж през 2028, 2027, 2024 и 2023 г. се покачиха с по 0.6 евро, достигайки съответно до 103.5 евро, 102 евро, 107 евро и 101.3 евро за 100 номинал. Така те продължават възхода си до нови и по-високи от емисионните им ценови нива. Но пък доходността им продължава да потъва под стойностите, при които те бяха пуснати в обращение при съответно 3.18, 2.73, 3.18 и 2.16% на годишна база. Купени сега, те ще носят съответно 2.65, 2.41, 2.00 и 1.68% възвръщаемост на годишна база. Книжата ни, чиито падежи наближават, отчетоха минимално или никакво поскъпване. Емисията с падеж през 2022 г. добави 0.12 евро, а доходността й се понижи с 2 базисни точки – до 1.4% годишно. Другата, с падеж през 2017 г., запази цената си, но тъй като времето до падежа й вече е под една година, доходността й се понижи, при това с цели 14 базисни точки и вече сделките с нея се случват при доходност от минус 0.14% годишно.
Забеляза се раздвижване и при котировките на книжата, търгувани на вътрешния междубанков пазар. Поскъпването им доведе до спад в доходността им с по 10 базисни точки. Доходността на емисиите ни с падежи след 10, 7 и 5 години вече е съответно 2.3, 1.66 и 1.05% на годишна база.
Междубанковият ни паричен пазар изпадна в лятна летаргия. Вече втора седмица не е сключена нито една сделка. Това е причината стойността на индекса ЛЕОНИЯ, отчитащ лихвите по еднодневните депозити, да е с присъдена служебна стойност от минус 0.01%, на каквото ниво се сключи последната такава сделка в края на предишния месец.
