Постоянният арбитражен съд към ООН, базиран в Хага, отхвърли китайските претенции върху Южнокитайско море и, както можеше да се очаква, Пекин отхвърли решението на съда. Сега азиатският гигант е поставен в ситуация, в която мощта му е изправена срещу правото. Това неизбежно ще даде своето отражение както върху начина, по който се осъществява международното правораздаване, така и върху политическата картина в Югоизточна Азия.
Според решението на юристите в Хага, които уважиха иска на Филипините, претенциите на Поднебесната империя над региона са в нарушение на конвенцията на ООН за морското право, към която са се присъединили 166 държави, включително и Китай. Съдът определи, че опитите на китайците да изграждат нови острови далече от своите брегове не им дават права над съответните райони и че действията на китайския военноморски флот, възпрепятстващи представители на Филипините и на други страни да упражняват риболов по тези места, са незаконни.
Китай не изпрати свои представители в Хага и предварително оспори правото на съда да правораздава по този случай. Аргументът му бе, че въпросът се отнася до териториален спор извън юрисдикцията на съда, а не до морското право. Магистратите обаче решиха друго – че са в правото си да отсъдят и че китайските претенции върху богатите на природни ресурси води, през които годишно преминават товари за 5 трилиона долара, са неоснователни.
Интересното сега е какво ще предприемат заинтересованите страни, като действията им ще имат по-голямо значение от становището на съда – при положение че той не разполага с инструмент, с който да наложи решението си, а Пекин вече заяви, че е готов да използва сила, за да отстоява правата си.
Предвид огромния дял на Китай в световната търговия изглежда малко вероятно неговият президент Си Дзинпин да предприеме действия, които да възпламенят напрежението в тази част на света и да доведат до военна конфронтация със съседните държави, както и със Съединените щати. Изграждането на допълнителни бази в оспорваните плитчини и особено обявяването на забранена за полети зона в Южнокитайско море също ще са твърде рискован ход предвид това, че САЩ нееднократно са изтъквали, че разглеждат зоната като международни води, и са вкарвали свои кораби в нея.
От друга страна, решението на съда в Хага не отрязва възможността да се търси мирен изход от проблема. Китайският посланик във Вашингтон Цуей Тиенкай определи арбитража като неприемлив, но каза, че Китай е готов да преговаря. Да се очаква Пекин да приеме отсъденото публично е абсурдно, което обаче не означава, че не би могъл да премине към по-малко конфронтационно поведение. Примерно да проявява повече търпимост към чуждестранните риболовни кораби в спорните води и дори да забави темпото на строителство на военни бази в района. Действия в подобна насока косвено биха означавали, че Китай все пак предпочита да не къса със системата на международното право.
Разбира се, не е изключено Пекин да реши и обратното – да отхвърли решението на съда, а заедно с него и принципите на морската конвенция. Това ще си проличи бързо – ако увеличи военното си присъствие в Южнокитайско море, ускори строителството на бази и засили реториката си срещу Филипините, Виетнам и другите страни с претенции към оспорвания район. Само че предприемането на един такъв курс би могло да му навреди в дългосрочен план. При положение че се стреми да се утвърди като лидер в Азиатско-тихоокеанския район, за Китай не би трябвало да е безразлично дали има репутацията на държава, която не се съобразява с международното право и налага решенията си със сила.
Най-важното в новосъздалата се ситуация е, че макар решението на съда да е със задължителен характер, в Женевските конвенции за международното право липсват инструменти, чрез които то да бъде наложено. Тоест, че при всяко положение единствено и само от волята на Поднебесната империя зависи каква линия на поведение ще избере.
