Реймънд Курцвейл не е от хората, които предсказват бъдещето по звездите. Като един от най-известните изобретатели на съвременността и технически директор на Google той се опира единствено на възможностите на технологичния прогрес и науката. Това обаче не прави прогнозите му по-малко шокиращи.
Курцвейл твърди, че буквално след 10-15 години хората ще се научат да удължават живота си дотолкова, че фактически ще станат безсмъртни. "Хората казват, че не искат да живеят повече от 90 години. И, знаете ли, говорих с такива, които са навършили деветдесет. Те искат да живеят до 91, до сто години. Хората също са склонни да смятат, че смъртта дава смисъл на живота, защото ограничава неговото време, но всъщност смъртта е крадец, който отнема целия смисъл и всички натрупани знания", отбелязва футурологът
В този ред на мисли той подчертава, че човечеството ще се справи с всички заболявания. Огромна заслуга за това ще имат нанороботите, които ще преминават по кръвоносните съдове на тялото, ще следят състоянието му и вероятно ще се борят срещу вредните фактори. По-голямата част от мисленето ни ще престане да бъде "биологично". Иначе казано, човешкият мозък ще се превърне в аналог на твърдия диск – ако част от знанията ни се изтрият, те лесно ще бъдат възстановявани чрез качване на необходимата информация.
Покрай фактите, засягащи човешкия организъм, Курцвейл изказва виждането си за изчислителните технологии. По думите му изчислителната мощност на устройствата само ще расте, което в крайна сметка ще доведе до заветната технологична сингулярност (хипотетичен момент в историята, след който технологичният напредък ще достигне такива скорости, че ще се окаже извън човешкото разбиране). Тя често е свързвана с появата на изкуствения интелект, развитието на биотехнологиите или симбиозата между човека и компютрите. Според неговите прогнози това ще стане през 40-те години на ХХІ век.
Към 2019-а в идеалния свят на Курцвейл "умните" жилища ще се разпространят навсякъде. Световният икономически ръст ще продължи и всеки човек ще може да удовлетворява основните си потребности.
Футурологът предрича и поетапното развитие на роботехниката. Отначало роботите ще бъдат домашни помощници, след което ще станат задължителна част от автомобила. Нанороботите постепенно ще се заселят в човешкия организъм, за да му помагат и да изучават детайлно как работи мозъкът.
През 30-те години на сегашното столетие развитието на изкуствения интелект ще достигне такова равнище, че той ще поиска да му се признае наличието на съзнание. От този момент границите между човешкото и изкуственото съзнание ще започнат да се размиват. По същото време биологията ще се възприема като програмиране и ще позволи "кодирането" на новия човек. А възможността за "ъпгрейдване" на собственото тяло ще стане нещо съвсем обикновено.
Скоростта на интернет ще расте, както и важността на системите, внедрявани в човешкия организъм, а небиологичният интелект ще превъзхожда биологичния милиони пъти. И накрая, през 2045-а ще настъпи технологичната сингулярност, при която цялата планета ще се превърне в един голям компютър. Според футуролога бъдещото човечество ще успее да се слее със собствената си рожба – изкуствения разум, и те ще се превърнат в едно цяло. Неговите главни задачи ще са да разбере Космоса, Вселената, да коригира законите на физиката и да пътешества в други измерения.
Прогнозите на Реймънд Курцвейл приличат повече на продукт на въображението на писател на фантастични романи. Той не взема предвид маса неща, които може да спрат развитието, което предсказва. Става дума и за войните, и за политическите фактори, и за социалното неравенство, за липсата на равен достъп до ресурсите… Да не забравяме и че някои експерти очакват глобални климатични промени и дори масов дефицит на прясна вода. Курцвейл смело допуска, че прогресът е това, към което се стреми цялото човечество. Само че тази позиция е твърде спорна.
Сбъднатите прогнози
Реймънд Курцвейл е прочут с детайлните си предвиждания за края на ХХ и първата половина на ХХІ век. През 1990-а излезе първата му книга "Епохата на интелектуалните машини". Една от най-точните му прогнози е шахматната победа на изкуствения интелект срещу човек. Според футуролога това щеше да стане през 1998-а, а реално се случи през 1997-а, когато Deep Blue победи Гари Каспаров. Курцвейл предрече и доминирането на безжичното предаване на данни към началото на века, както и повсеместното развитие и огромната роля на интернет.
