Рим и Брюксел на нож за италианските кредитори

матео ренци

Италианските банки са поредната разделителна линия между националните и европейските интереси. А огромната им задлъжнялост тревожи вече и МВФ. В официално изявление в началото на седмицата международният кредитор обърна внимание, че реформите във финансовия сектор на Италия "са жизненоважни за финансовата стабилност и ще подкрепят стопанското възстановяване". Фондът предрича протяжен и съпроводен с множество рискове икономически подем на Ботуша – с 1.1% растеж през тази година, с 1.3% през следващата. А връщането към предкризисните (от 2007-а) нива на БВП се очаква не по-рано от 2025-а. Публичният дълг, клонящ към 133% от БВП, обаче ограничава възможностите за фискални маневри като ответна реакция на потенциални шокове.

Италианското правителство се мъчи да оздрави финансовата система на страната, обременена с проблемни вземания за около 360 млрд. евро. Фондът ги оценява на 18% от общия размер на отпуснатите заеми. Решението на проблема става сложно заради влязлата в началото на годината наредба за разформироване и оздравяване на закъсали кредитори от еврозоната. Тя повелява първите 8% от банковите пасиви да бъдат покрити от акционерите и от собствениците на банков дълг и едва след това държавата да инжектира пари в банковия капитал.

Председателят на "Банка д'Италия" Иняцио Виско обаче разкрива вратичка в европейските разпоредби, която позволява предпазваща капиталова интервенция, ако резултатите от банковите стрес-тестове я налагат. Резултатите от тях трябва да бъдат публикувани на 29 юли и в Рим подготвят инжекция в капитала на "Банка Монте дей Паски ди Сиена", ако проверките в нея разкрият недостиг.

Основната цел да се мисли как да се заобиколят правилата е фактът, че между 33 и 50% от подчинения дълг в размер на 60 млрд. евро, емитиран от италианските кредитори, е в ръцете на 60 хил. дребни инвеститори. Те са собственици на негарантирани дългови книжа за 5 млрд. евро, продадени само от "Монте Паски". И ще загубят пари, ако бъдат приложени новите правила, вкарани под натиска на Берлин. В тази връзка италианският финансов министър Пиер Карло Падоан заяви в края на миналата седмица, че правителството "продължава да проучва всички възможности за държавна интервенция в банките в рамките на наредбите за държавна помощ… за да се защитят спестяванията".

Брюксел пък е разрешил на кабинета да проведе рекапитализация, след като излязат данните от стрес-тестовете, но в рамките на европейските наредби за държавна помощ и при включване на минимално участие на някои негарантирани дребни кредитори. Един от по-щадящите модели е подчинените дългови книжа да бъдат конвертирани в акции и дребните инвеститори да бъдат компенсирани за купените книжа. Подобни мерки бяха приложени в Испания при преструктурирането на банковата й система през 2012-а.

В интерес на истината, Рим ще трябва да рекапитализира не само "Монте Паски", за която по сметки на анализаторите от "Моргън Стенли" ще са нужни между 2 и 6 млрд. евро.

По оценка на банкови експерти италианският банков лидер "Уникредит" пък ще трябва да намери допълнително 10 млрд. евро за запълване на капиталовата си дупка.

Малките локални банки "Чезена" и "Римини" имат нужда от стотици милиони евро, да не говорим, че все още не е ясно дали "Виченца" и "Банка Венето" също няма да поискат още пари.

"Банка д'Италия" не разполага с официални данни за капиталовия недостиг на местния банков сектор. Но затова пък сметките на "Голдмън Сакс" сочат, че при най-песимистичния сценарий брутната капиталова дупка на италианските кредитори ще е 38 млрд. евро.

Докато Рим и Брюксел "се надлъгват", банкери задават въпроса дали не би било разумно Европа да приложи американския опит в рекапитализацията на банките. Става дума за създадената през октомври 2008-а програма TARP (Програма за подпомагане на проблемните активи), в съответствие с която се купуваха ценни книжа и други застрашени активи след фалита на "Лиймън брадърс холдингс". Мерките подкрепиха борещите се за оцеляване кредитори, помогнаха за възстановяване на доверието и дадоха възможност на банките да привлекат над 100 млрд. щ. долара свеж капитал от частни инвеститори. Впоследствие, след края на TARP, щатското финансово ведомство си върна похарчените пари с печалба и то от милиарди долари.

Заместник-председателят на инвестиционния гигант "Блек рок" – Филип Хилдебранд (бивш управител на Националната банка на Швейцария), смята, че националните правителства трябва да имат право да придобиват за определен период от време дялове от закъсали банки. А главният икономист на "Дойче Банк" – Давид Фолкертс-Ландау, коментира за германския всекидневник "Ди Велт", че Европа трябва да създаде специален фонд за рекапитализация на банковата си система за 150 млрд. евро.

Но според Фредерик Дюкроазет – старши икономист в "Пикте уелт мениджмънт", 150 млрд. евро е "прекалено голямо число", ако не включва гаранции. Той припомня, че от разрешените за използване по TARP 700 млрд. щ. долара са били похарчени 442 млрд. долара (по официални данни на бюджетната служба към Конгреса). 

Европейските политици обаче не са убедени, че банките от еврозоната имат нужда от спасителни акции. Финансовият министър на Холандия Йерун Дийселблум, който ръководи групата на финансовите министри на еврозоната, например не се тревожи за италианските банки и не смята, че ще трябват генерални решения. Освен това страната вече е създала собствен спасителен фонд – "Атланте". А да напомним и че еврозоната от юни 2010-а (чрез EFSF) има средства за спасяване на закъсали държави, както и механизъм за оздравяване на проблемни банки, който бе създаден миналата година. И двете програми обаче имат недостатъци и не са достатъчно гъвкави по оценка на Дюкроазет. Малко вероятно е да се стигне и до общо споразумение, и до координирани действия на страните членки на блока на еврото за подпомагане на кредитори в беда.

За Харалд Бенинк – професор по банково дело и финанси в университета Тилбург в Холандия, европейският компромис ще е комбинация от загуби за кредиторите и от капиталови инжекции от съществуващия европейски спасителен фонд EFSF. Което би могло да стабилизира разклатената конструкция. Или да избистри цялата каша (включително и "Дойче Банк").

Верен на природата си, която включва и почитания към фискалната дисциплина, германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че очаква от Италия да се придържа към правилата и да не се прибягва до правителствени спасителни акции за банковата система. А вицепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констансио допуска "дребна публична подкрепа" за кредиторите, обременени от лоши заеми от времето на кризата, за да се подобри финансовата  стабилност.

Италианският премиер Матео Ренци игнорира медийните коментари за проблемите в италианския банков сектор и каза пред частната радиостанция RTL на 12 юли, че банките в Италия трябва да подновят отпускането на кредити за дребния бизнес след решението за BREXIT. Той добавил, че всички се нуждаем от по-хуманни правила за хората след последните години, в които са се облагодетелствали единствено кредитните институции и финансовият свят.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст