От 15 август хората, които са прехвърлили парите от партидите си от универсалните пенсионни фондове в държавното обществено осигуряване, ще могат да ги върнат обратно, ако искат. Това предвижда проект на наредба на Комисията за финансов надзор, която бе приета на 1 юли и е предоставена за обсъждане.
Проектът отразява промени в Кодекса за социално осигуряване, които влязоха в сила от същата дата, но преди година. Те дават възможност за връщането в частен фонд, но преди да влезе наредбата в сила, това не можеше да стане.
С преходните и заключителните разпоредби на проекта за наредба се предвижда нейното влизане в сила на 15 август 2016 година. Тази дата отразява първия възможен момент, след който хората, променили схемата на осигуряването си след 15 август 2015 г. и прехвърлили средствата към държавното обществено осигуряване, могат да се върнат в предишния си фонд, пише в мотивите на експертите от КФН.
Проектът определя реда, по който да става това. Заявлението се подава в пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонда, в който човекът иска да участва.
Начините за подаване на заявление се запазват – в офис на дружеството, чрез осигурителен посредник или по електронен път, с квалифициран електронен подпис. В сила остава и изискването за нотариална заверка на подписа на осигуряващия се върху първия екземпляр на заявлението.
Отношенията между осигурения и дружеството се уреждат с осигурителен договор. Предвижда се сключването му да стане едновременно с подаването на заявлението. Възобновяването на участието не става веднага, а от първото число на месеца, който следва този, в който човекът е направил своята заявка за завръщане. Процедурата ще започва със заявление, наподобяващо това, което се подава при първоначален избор и започване на осигуряването. И по-нататък тя ще е аналогична на тази за напускането му, която изисква осигуреният да подаде заявление до НАП. А ако става дума за напускане на НОИ, пък ще е необходимо да се подаде заявление в избраната пенсионна компания. Това също може да стане лично, в офис на компанията, чрез осигурителен посредник или онлайн с квалифициран електронен подпис. Запазва се и изискването за нотариална заверка. А оттам нататък, както и при първоначалния избор, процедурата движи пенсионната компания. Паралелно със заявлението трябва да се сключи и осигурителен договор с пенсионната компания, който да уреди взаимоотношенията между двете страни, и това вероятно ще затрудни онлайн заявленията и ще сведе огромната част от прехвърлянията до класическите методи.
Връщането не става автоматично. НАП трябва да разгледа и да прецени валидността на всяко заявление и да уведоми пенсионната компания кои са редовни и кои не. На свой ред компанията пък е длъжна да уведоми клиентите си с невалидни заявления, че НАП е отхвърлила връщането им, както и с какви мотиви. За целта пенсионните компании вече ще трябва да водят и регистри на тези заявления, по подобие на тези, вече съществуващите за първоначалния избор. Ако всичко е наред, на базата на това, че в приходната агенция се пази информация за гражданина и за това колко пари от кой фонд е превел в НОИ, на него му се връща непокътнат номиналът на сумата. Докато парите от личната му партида са престояли в солидарния стълб на Държавното обществено осигуряване, лихви върху тях не се начисляват и затова дори ако са престояли 10 или 15 години, той няма да получи и лев над сумата. По този начин ще изгуби потенциалната доходност, която е щял да му даде фондът.
Друга промяна е, че разпоредбите на наредбата, забраняващи на бъдещи клиенти на пенсионни компании "да се обещават под каквато и да е форма специални привилегии, подаръци, услуги или други облаги на подлежащите на осигуряване лица", се разширяват и обхващат завръщащите се от НОИ. Така пенсионните дружества и техните посредници няма да могат да съблазняват напуснали ги хора (или техни конкуренти) с оферти за други услуги и бонуси.
Шефовете на пенсионноосигурителните дружества са единодушни, че лансираните от финансовия министър Владислав Горанов промени в пенсионното осигуряване не са придружени с разчети и оценка на въздействието, каквото е изискването на закона. Затова е трудно да се направи всеобхватен анализ как те ще се отразят на всички заинтересовани страни. Сигурното е, че големите губещи отново ще са изрядните граждани, които се осигуряват редовно и върху високи доходи.
Министерството на финансите и КФН не са представяли никакви прогнози за очаквания дефицит във втория стълб, нито мерки за намаляването му, а пристъпват директно към отнемане на осигурителни права. В самия законопроект липсват каквито и да е разчети. "Всякакви промени, отнасящи се до пенсионноосигурителните фондове, следва да бъдат предлагани, дискутирани и осъществявани след приключване на обследването им съгласно европейските изисквания (т.нар. стрес-тестове), т.е. след като е ясно какво е реалното им състояние, каква е оценката за тяхното управление и каква е ефективността на нормативната уредба, която регламентира дейността им", се посочва в становище на Българската стопанска камара.
Липсват системен подход и дългосрочна визия за пенсионното осигуряване – от въвеждането му преди 16 години КСО е променян 117 пъти. Само в периода 2010-2015 г. кодексът е променян 45 пъти, 39 от които чрез преходните и заключителните разпоредби на други закони. Това създава абсолютна несигурност сред хората за бъдещите им пенсии.
Идеята на въвеждането на втори и трети стълб в осигуряването е да се намали тежестта на НОИ и фондовете да поемат изплащането на по-голям процент от пенсията. Това обаче няма как да се случи, защото постоянно се отлага увеличаването на размера на вноската, която постъпва във фондовете. Последната промяна е от миналата година, когато с пенсионната реформа на Ивайло Калфин отмяната на увеличението на вноската за втора пенсия от 5 на 7% бе изтъргувано със социалните партньори срещу ръст на пенсионната вноска, която да отива в НОИ. Целта е ясна – да се намали дефицитът в държавната пенсионна система за сметка на капиталовия стълб.
В универсалните пенсионни фондове има малко над 3.5 млн. индивидуални партиди (към края на миналата година). Те са на хора, родени след 1959 година. Нетните активи на деветте фонда са близо 7.7 млрд. лв. Средно на човек в индивидуалните партиди се падат малко над 2185 лева.
Каре
Има ли пари за частните пенсии?
Румен Гълъбинов, финансист
Напоследък се лансира тезата, че пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради дълголетието на пенсионноосигурените. Ето защо се предлага да се създаде общ пул/фонд, в който да влязат парите на пенсионираните и сумите, които остават от партидите на починалите. Така парите на дълголетниците ще се изплащат от този фонд. Осигурените за втора пенсия с по-високи доходи и по-големи партиди получават по-големи пенсии от тези с по-малки партиди. Основен риск в този случай е много пенсионери да живеят прекалено дълго и да не стигнат парите по партидите.
Според промените, които се предлагат сега в Кодекса за социално осигуряване, се лишават всички, родени след 1959 г.., от правото на избор как да управляват средствата си след пенсиониране.
Държавата гарантира, че на всеки ще му бъде изплащана втора пенсия, обаче без право на наследяване, и ни лишава от права, които сме имали досега. Така нашите наследници няма да могат да доизползват останалата част от сумата, ако починем по-рано, защото парите остават вътре в пула, за да може пък с тях да се плаща на останалите, които ще живеят по-дълго време, и те да получават до края на живота си втора пенсия.
Наскоро гледах демографията и фактически средната продължителност на живота в България не се е увеличила за миналата година. През 2015 г., сравнена с 2014 г., тя е почти същата, даже по-скоро леко е спаднала. При положение че не ни се увеличава средната продължителност на живота, защо държавата мисли, че сме в голям риск да живеем по-дълго време, че да е невъзможно пенсионните дружества да ни изплатят втората пенсия?
