Терористичните атентати, радикалният ислям и бежанците са трите най-големи заплахи според българите. Това са основните изводи от национално представително проучване на Изследователски център "Тренд".Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани чрез лични стандартизирани интервюта в периода между 2 и 11 юли.
Притесненията от нова глобална икономическа криза са налице. Близо 80% от всички запитани оценяват като заплаха евентуална нова световна криза свързана с икономиката. Слабото икономическо възстановяване в Европа, санкциите срещу Русия, както и новините около „Брекзит“ логично допринасят за страха от икономически проблеми.
Историческа обусловеност, както и събитията от началото на годината свързани с ДПС, и тиражираните в публичното пространство опасения за намеса на Турция във вътрешните работи на България, вероятно оказват влияние за това около две трети от българите да смятат турското влияние в страната ни като заплаха.
Малко над половината от анкетираните виждат в едно ново противопоставяне между САЩ и Русия заплаха за България. Традиционните русофилски чувства сред немалка част от българите вероятно е причината само една четвърт от всички да смятат евентуална руска агресия за заплаха. Демографската разбивка по този въпрос сочи, че по-възрастните респонденти смятат в по-малка степен руската агресия като заплаха за България.
Най-сериозни симпатии сред българите събира Германия, като 65% от всички изразяват по-скоро положително отношение към тази страна, а само 6% изразяват по-скоро отрицателно мнение. Исторически предопределените русофилски настроения личат и при отношението към Русия, като 60% изразяват по-скоро положително отношение към страната. Демографската разбивка на този въпрос сочи, че симпатиите доминират най-вече сред по-възрастните групи и симпатизантите на БСП.
По-скоро положително (35%) е и отношението към САЩ. 30% са на обратното мнение и близо толкова не могат да определят отношението си.
Въпреки множеството проблеми и кризи, които сполетяха Европейския съюз, високите стойности на положително отношение към него се запазват (68%), като само една десета са на обратното мнение.
Положителното отношение (44%) към НАТО има превес над отрицателното (19%), като тук се проявяват по-нюансирани нагласи, в сравнение с ЕС по различни демографски критерии.
