Американски журналисти попитаха преди дни Борис Джонсън дали възнамерява да се извини на Барак Обама, на което новият британски министър на външните работи отговори: "Той ще е пръв на опашката." А опашката, както се оказва, е доста дълга.
Когато през 2009-а Обама влезе в Овалния кабинет на Белия дом, разпореди да изнесат от него бюста на Уинстън Чърчил, сложен от предшественика му Джордж Буш-младши, и да го върнат в британското посолство. Това предизвика малък политически скандал, който сякаш всички бързо забравиха. Но не и Борис Джонсън. През март 2016-а той пише в една от статиите си за случая с бюста на Чърчил: "Някои твърдят, че това е антибританска изцепка. Други казват, че президентът, който е наполовина кениец, изпитва наследствена омраза към Британската империя, чиито интереси Чърчил толкова ревностно отстояваше." Наложи се Обама да обяснява, че бюстът, дело на прочутия скулптор Джейкъб Ъпстейн, е бил даден "на заем" единствено на Буш, затова е трябвало да бъде върнат на собствениците му. Президентът добави също така, че уважава много Чърчил и че държи в кабинета си друг негов бюст.
Джонсън със сигурност ще трябва дълго да се извинява и на новия американски държавен глава. Навремето той успя да обиди кандидатите и на двете водещи партии. Сегашният британски външен министър, който далеч не минава за хубавец, нарече Хилари Клинтън "боядисана блондинка с нацупени устни и стоманен поглед като садистична сестра в лудница". Да не говорим за комплимента на "джентълмена": "Ако Бил Клинтън успява да се справи с жена си, ще се справи и с всяка глобална криза."
Доналд Тръмп си изпати още повече. "Аз съм сериозно притеснен, че той може да стане президент – каза Джонсън. – Веднъж по време на фотосесия в Ню Йорк към мен се приближи момиче с думите: Я виж ти! Това не е ли мистър Тръмп? Беше един от най-лошите моменти в живота ми." По думите му Тръмп е "потресаващо неграмотен тип".
Грамотният Джонсън никога не е пестил мнението си за държавите от британската общност. Когато през 2002-ра Тони Блеър посещава Африка, той отбелязва: "Казват, че премиерът скоро ще пристигне в Конго. Без съмнение автоматите АК-47 в региона ще замлъкнат, ножовете ще спрат да секат човешка плът и воините от племената ще наблюдават усмихнати до уши как големият бял вожд се спуска от небесата със своята голяма бяла птица на издръжка на британските данъкоплатци." Колкото до интереса на Елизабет Втора към държавите от бившата империя, Джонсън го обяснява така: "Кралицата харесва британската общност и затова, че тя редовно я снабдява с ликуващи тълпи негърчета, които размахват знамена." По време на предизборната си кампания за кметския пост се наложи умникът да се извинява публично за тази шега.
Сегашният шеф на Форин офис е човек, който не иска да "плаща и да се покайва" за колонизацията на Африка: "Този континент е петно на картата, но не и на нашата съвест. Неговият проблем не е в това, че някога сме го управлявали, а в това, че вече не го управляваме."
Имащият слабост към клоунадите Джонсън успя да обиди дори папуасите. Коментирайки кризата в Лейбъристката партия през 2006-а, той съобщи: "През последното десетилетие в Консервативната партия свикнахме с оргиите в стил Папуа Нова Гвинея с канибализъм и убийства на вождовете и сега с радостно изумление наблюдаваме как безумието обхваща и лейбъристите." Посланикът на Нова Гвинея тутакси изрази недоволство и Джонсън пак трябваше да се извинява.
Бившият кмет на Лондон не се церемони и с азиатските държави. Китайците, които с пълно основание се гордеят с древната си култура, едва ли биха се зарадвали на становището му, че: "Китайското културно влияние е нулево и едва ли ще нараства. Всъщност цялата прочута китайска култура и изкуство са само имитация на западните форми: китайските пианисти имат великолепна техника, но свирят Шуберт и Рахманинов. Китайските балерини танцуват в стил, разработен от Дягилев. Нито един китаец, работещ в Китай, не е носител на Нобелова награда. Не мога да си спомня и нито един олимпийски спорт, изобретен от китайци, докато британците са дали на света множество спортни състезания, включително и пинг-понга. Китайската писмена система е толкова дяволски сложна, че дори не могат да изобретят подходяща клавиатура за нея."
От острия език на Борис обаче най-много пострада турският президент Реджеп Ердоган. Джонсън участва и спечели конкурса на британското списание The Spectator за най-обидно стихотворение по адрес на турския държавен глава. Последва покана от проправителствен турски журналист, който написа в микроблога си: "Скъпи Борис, предполагам, че трябва да се извините по същия начин – с хубаво стихотворение на турски. Мога да ви помогна в това. Забележка: идентичността на етнически турчин няма да ви помогне", намеквайки за произхода на министъра. Засега не е ясно дали тези очаквания ще се оправдаят. Едно е сигурно – с Джонсън световната политика ще стане ако не по-динамична, то поне по-малко скучна.
