Може ли компания с капитал 500 лв. да претендира за десетки милиони вземания от предприятия от отбранителната промишленост, за които са в сила специални контролни режими? Може, ако институциите си затварят очите, а зад претенциите се мяркат имената на незаобиколими фактори като Делян Пеевски и Петър Манджуков. Както казва банкерът Цветан Василев в последното си писмо в интернет, "това е държавническо мислене".
В началото на май перлата в отбранителната ни индустрия "Дунарит" АД стана обект на странна сделка. Италианският инвеститор в български активи Едоардо Миролио, в полза на когото е учреден особен залог над русенското mредприятие, уведоми ръководството му и Агенцията по вписванията, че е прехвърлил вземанията си към никому неизвестната ”Виафот инвестмънт България” ЕООД. Дружеството е собственост на регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка "Виафот" ЛТД (VIAFOT LIMITED). С уведомлението си за сключения договор за цесия между "Е.Миролио България" ЕАД и "Виафот инвестмънт България" ЕООД италианецът дава съгласие и за прехвърляне на особения залог в полза на новия кредитор.
Дали Миролио опитва да се спаси от катастрофата КТБ с най-малки загуби, или се оттегля под натиск не е ясно, но реакцията на "Дунарит" е показателна. Фактът, че българският клон на офшорката е регистриран преди погрома над КТБ, а седалището му е в сградата й на столичния бул. „Цар Борис III", № 159, подсказва както опит за приемственост, така и опит за заблуда. Като управител е вписан пловдивчанинът Роман Витанов Венев, а предметът на дружеството са сделки с недвижима собственост – придобиване, продажба, отдаване под наем, лизинг и други, консултантски услуги, инвестиционна дейност, представителство или посредничество на трети лица и фирми в страната и чужбина, придобиване и продажба, внос и износ на всякакъв вид стоки, сделки с интелектуална собственост и др. разрешени дейности. Нито дума за оръжеен бизнес, камо ли пък за реално производство на такива изделия.
Ръководещите "Дунарит" се съгласяват първоначално особеният залог да бъде отписан, но бързо се усещат, че безплатен обяд няма с оглед на предложения им нов заложен кредитор. След поредица от жалби вписването му по партидата на русенското дружество не е осъществено и ако спорът продължи, всеки ще търси правата си по съдебен ред. Ръководството на оръжейния производител явно е подразбрало кой се крие зад "Виафот инвестмънт" и вероятно се е усъмнило в коректността на хода на Миролио. Някои от параметрите на сделката му с ”Виафот инвестмънт" изглеждат необяснимо приемливи, макар че има логика и в това италианецът да не се ангажира дългосрочно с оръжейно предприятие, при положение че се занимава с текстилен бизнес и с винопроизводство. Нелогичното е, че прехвърля на офшорка с 500 лв. капитал обезпеченото си с особен залог вземане към работещо предприятие, което печели и има договори за години напред?! При това го прави със сериозна отстъпка – 7 млн. лв.,
вместо да си получи всичките около 47 млн. лв. за покрития с негови вземания към КТБ дълг на предприятието към същата банка.
Най-съмнителното в тази история е, че в договора за цесия между „Е.Миролио България” ЕАД и ”Виафот инвестмънт България” ЕООД липсват срокове за изплащане на тази сума, каквито има в договора за цесия между фирмата на италианеца и "Дунарит". В него е записано, че изплащането става в 7-годишен период с 3% лихва и с гратисен период през първите две години, а в следващите пет години парите трябва да постъпват на 60 равни месечни вноски, платими до 30-о число на месеца. Срещу това в договора за цесия между Миролио и притежаваното от офшорката дружество е записано само, че плащането става по начина и в сроковете, уговорени между страните в предварително споразумение, подписано между тях през декември миналата година. Какво пише в него обаче не е посочено. За капак на всичко няма и никакво обезпечение, с което Миролио да гарантира вземането си към ”Виафот инвестмънт България”. То обаче гарантира своето към "Дунарит" с прехвърлянето на особения залог.
