Атентатът в Ница – поредният кървав епизод от терористичните нападения, на които стана обект Франция през последните две години – пречупи начина, по който френските политически среди и обществото посрещаха подобни събития. Единството, солидарността и вярата в способността на държавата и нейното ръководство да осигурят безопасността се пропукаха и бяха заменени с взаимни нападки и униние.
За първи път при такива обстоятелства опозицията директно атакува социалистическото правителство заради неспособността му да се справи с проблема, а избирателите се солидаризираха с нея. Доверието в президента Франсоа Оланд рухна и това представлява фундаментална промяна в обществените настроения, която може да се окаже решаваща за предстоящите догодина президентски избори.
Две трети от французите днес не вярват, че кабинетът може да се бори с тероризма, показа изследване на агенция IFOP, публикувано във "Фигаро". Това представлява рязък контраст с картината след атаките през януари и ноември 2015-а, когато повечето французи одобряваха действията на Оланд. Тогава дори популярността му, която беше ниска, скочи. Сега обаче недоволството от управляващите стана открито и десет месеца преди президентските избори предизборната кампания на практика започна.
Две са главните посоки, по които властта е атакувана – конкретните обстоятелства на нападението в Ница и неизвлечените поуки от терористичните нападения през 2015-а. Начало на атаката даде 70-годишният ветеран на френската политика и бивш премиер Ален Жупе, който в момента изпреварва експрезидента Никола Саркози в надпреварата за президентска номинация на консервативната десница. Ден след трагедията той обяви в ефир, че тя не би се състояла, "ако бяха предприети всички необходими предохранителни мерки" и че властите се отнасят към терористичната опасност "фаталистически", сякаш предотвратяването й е невъзможно. Към критиките му побърза да се присъедини и Саркози с думите, че правителството "не е свършило всичко, което е могло да направи през последните 18 месеца".
Управниците не приеха критиките мълчаливо и в съвместно изявление министър-председателят Манюел Валс и вътрешният министър Бернар Казньов обявиха, че "никое френско правителство досега на е направило толкова много в борбата срещу тероризма". Двамата представиха дълъг списък от предприети мерки, включително и такива, за каквито опозицията настоява, без да знае, че вече са въведени. Самите висши чиновници обаче като че ли вече губят надежда, че могат да обърнат тенденциите в своя полза. Съветник на Франсоа Оланд, пожелал анонимност, сподели пред "Фигаро", че "с всяка следваща терористична атака авторитетът на президента понася удар, независимо какво правим". Междувременно десницата се надпреварва с Льо Пен в призивите за все по-строги мерки срещу тероризма.
Всъщност, ако има някой, който ще извлече най-големи дивиденти от трагичните събития на 14 юли, това вероятно ще е именно лидерката на крайнодясната формация "Национален фронт" Марин льо Пен. Генералният секретар на партията Никола Бай вече побърза да се похвали, че в дните след атентата се наблюдава рязко увеличаване на броя на желаещите да се включат в нея. При главоломния спад на популярността на социалистите съвсем реално се очертава вероятността на следващите президентски избори за балотажа да се класират именно Льо Пен и представителят на консервативната десница.
