Българското висше образование продължава геройски да удържа фронта. В последната годишна класация на Центъра за оценяване на университетите (CWUR), според качеството на образованието, престижа на академичния състав и научните изследвания, Софийският университет "Св. Климент Охридски" се нареди на заветното 854-о място в света. Доколко меродавна е тази подредба, е друг въпрос. Но все пак е поне малко успокояващо да видиш наш представител, макар и далеч в подножието на имена от ранга на Харвард, Оксфорд или Кеймбридж.
За съжаление висшите ни училища необезпокоявани продължават да произвеждат безработни висшисти. По данни на Евростат почти половината от завършилите във випуск 2014 са се дипломирали в пазарно "пренаселените" стопански науки, бизнес администрация и право. Около 15 на сто ще имат по-добър шанс за реализация със специалности в областта на инженерните науки, производството и строителството, а 7-те процента ,предпочели здравеопазването, със сигурност вече специализират в германски или френски клиники. Смущаващо е, че почти никой не е искал тапия от направленията "Управление на сухопътен, воден и въздушен транспорт", "Природни науки" или "Математика и статистика", които са доста дефицитни откъм кадри.
Така е било преди повече от година, но сегашната кандидатстудентска кампания показва известно разместване на пластовете. Например във варненското Висше военноморско училище "Н.Й.Вапцаров" за едно място се борят 6-7 кандидати. Според началника на вуза комодор проф. Боян Медникаров кризата е върнала младите хора към морската професия.
"Такива училища са успешни именно в криза, а когато няма такава, младите хора ни неглижират", казва Медникаров. Той допълва, че училището във Варна се превръща в най-голямата гръцка морска академия, защото най-много гърци идват да се обучават там. В южната ни съседка нямало морски академии, а гърците се спасявали от кризата в морето.
Почти 3000 са кандидатите да станат инженери и програмисти в столичния Технически университет. По шест души се борят за едно място в оборотните направления "Комуникационна и компютърна техника" и "Телекомуникации". Според заместник-ректора проф. Любомир Димитров се забелязва интересна тенденция за увеличен интерес към непопулярните до неотдавна "Мехатроника", "Машиностроене" и "Логистика". "Авиационно инженерство" и "Инженерен дизайн" също са изключително търсени специалности. Димитров уточнява, че има голям глад за инженери в електрониката и на ежегодните дни на кариерата в университета няма студенти, които да не са си намерили работа, преди да завършат. Професорът е убеден, че и през следващите години IT секторът ще се развива с бързи темпове у нас, като ще продължава търсенето на креативни инженери и програмисти.
По традиция огромен е напливът към медицинските университети, където четирима кандидат-студенти се борят за едно място. Най-търсената специалност е "Медицина", следвана от "Дентална медицина" и "Фармация". Но в случая май отглеждаме лекари предимно за Запада, след като по ред причини от четирима дипломирали се трима напускат страната. Положителното е, че след промените в Наредбата за специализациите се наблюдава повишен интерес към анестезиологията и интензивните грижи, където специалистите са под критичния минимум.
Всички места по плановия прием на УНСС са запълнени още на първо класиране. Най-предпочитаните професионални направления и поднаправления там са "Финанси, счетоводство и контрол", "Икономика и бизнес", "Право", "Администрация и управление", "Икономика, общество и човешки ресурси". В "Икономика и бизнес" шестима кандидат-студенти се борят за едно място, във "Финанси, счетоводство и контрол" и "Икономика, общество и човешки ресурси" – петима, а в "Право" – по двама за място. На предварителните и редовните изпити са се явили близо 10 хиляди кандидат-студенти, от които ще бъдат приети 4090 първокурсници.
В Софийския университет "Св. Климент Охридски" пресяват 6499 кандидати. Най-много са желаещите да учат "Психология", следвана от специалностите "Социология" и "Английска филология". В Алма матер са търсени и "Публична администрация", "Компютърни науки", "Софтуерно инженерство", "Информационни системи", "Педагогика", "Информатика" и "Българска филология". Интересното е, че спада интересът към правото, което може да се обясни с тежките изпити за зле подготвените кандидати.
За сметка на това бъдещите юристи все повече харесват Нов български университет, откъдето се хвалят с висока успеваемост и на програмите си по "Графичен дизайн", "Управление на бизнеса и предприемачеството", "Психология на български език и на английски език", "Информационни технологии" и "Информатика".
От тази есен се очаква да отвори врати и колоритният Национален български университет "Трета възраст". Той ще подпомага активността, физическото и психическото здраве и социалната реализация на хората над 55 години. Във вуза ще бъдат организирани различни форми на обучение, занимания по интереси, срещи с колеги, посещения на исторически обекти, културни прояви, екскурзии в съседни страни за обмен на добри практики. Ще бъдат предлагани знания за здравословен начин на живот, управление на личните финанси, данъчен и осигурителен режим, семеен бюджет, компютърна грамотност, работа с таблети и мобилни телефони. Дано поне тези студенти не емигрират, след като завършат.
