Иван Иванов, депутат от Гражданския съвет на Реформаторския блок, безпартиен, заместник-председател на Народното събрание, пред в. "БАНКЕРЪ"
Два пъти се опитахме да подадем ръка на ГЕРБ за обща номинация.
Тази част от партиите на Блока, които са във властта, не искат да си развалят управленския комфорт.
Никога хората в дадена група не могат да надскочат нивото на своя водач.
Г-н Иванов, последната идея за избор на кандидат за президент на Реформаторския блок е това да се случи с интернет допитване. Това ли е най-добрият начин според Вас?
– Това е екстравагантна идея, но не съм сигурен, че тя може да бъде реализирана. По принцип десницата има традиция да номинира своите кандидати след вътрешни избори. Мнението ми е, че това е демократичен инструмент, но точно в тази ситуация може да създаде проблеми. А и не съм убеден, че можем толкова бързо да подготвим надеждна система и да информираме нашите избиратели. Сега трябва да се вземе трудно решение, а Блокът не е единен. Представете си, че двама от кандидатите имат триста гласа разлика помежду си и ние със сигурност трябва да застанем зад този, който има преднина. Това обаче според мен няма да генерира солидна, кохерентна подкрепа от партийните лидери.
Затова по-добрият вариант е предложените от партиите и Гражданския съвет кандидати да се обсъдят от Изпълнителния съвет и евентуално да се постигне консенсус. Това със сигурност ще гарантира по-солидна подкрепа. Първоначално беше взето решение гражданската част от РБ да направи номинацията и обсъжданията вече доста са напреднали. Но не изключвам кандидатите да са няколко. СДС и ДСБ са заявили нежелание да издигат собствени кандидати и ще се съобразят с нашите. ДБГ и БЗНС най-вероятно ще внесат предложения, но доколкото съм наясно, те също ще бъдат надпартийни.
Защо още в началото партиите в Реформаторския блок прехвърлиха отговорността на Гражданския съвет, чийто представител сте Вие, да избере претендента им?
– Три са, според мен, хипотезите. Първата е, че тази част от партиите на Блока, които са във властта, не искат да си развалят управленския комфорт. Тоест може да е доста рисково да издигнат алтернативен кандидат на номинацията на ГЕРБ, с които си партнират във властта. И така сякаш донякъде пасуват на тези избори.
Втората хипотеза е свързана с притеснението на партиите, че не могат да се обединят около едно име, понеже са в доста изострени отношения.
И третата хипотеза е, че в тази ситуация се опитват да прехвърлят отговорността на Гражданския съвет, който да извади горещия картоф от огъня. Така или иначе ние приехме това предложение, защото действително смятаме, че президентските избори не са място за дребни междупартийни или междууправленски закачки.
Президент с какви качества ще търсите?
– България в тази трудна геополитическа обстановка ясно трябва да заяви проевропейската си ориентация. Но не само на книга – трябва да имаме силен реформаторски ориентиран президент, който да има силна обществена подкрепа. А гражданските общности са огромен ресурс и резервоар за такива хора. Освен това институцията на държавния глава е надпартийна. Партиите са посредник между избирателя и властта, но президентът след избирането си трябва да скъса пъпната си връв с тях. Така че няма нищо по-естествено при такъв вот гражданските общности, непартийните да издигнат пряко своя кандидатура. От Гражданския съвет се хванахме на хорото, което е доста разнотактно и неритмично, за да го дръпнем по посока на правилното конфигуриране. За да се сложи отпред човек, който да може да поведе идеята за модернизацията на България, за реалната, а не фасадната реформа. Да бъде символ и гарант на единството на нацията.
А вие в Гражданския съвет искате ли да влезете в истинска битка на изборите за „Дондуков“ 2?
– Искаме битка и тя действително трябва да е на принципна, ценностна основа. Имаме възможност да издигнем силна кандидатура и по-здравите части от партиите да я подкрепят. Целта ни е да се борим да изпреварим претендента на левицата и да стигнем до балотаж. Макар че знаете как два пъти се опитахме да подадем ръка на ГЕРБ за обща номинация. Именно заради риска на президентските избори левицата да се опита поне формално да се консолидира и да издигне общ кандидат, който да получи подкрепа. Но така или иначе ГЕРБ са в правото да излъчат свой собствен партиен кандидат.
За съжаление виждам, че другите партии се водят по дискурса на ГЕРБ, които казват, че ще обявят номинацията си в последния момент. Това ни кара да се опасяваме, че няма да има истински дебати.
В момента етикетът „гражданин“ е модерен и някои политически формации залагат на тази мантра, това не е ли популизъм обаче?
– Може би правилният израз е по-скоро „непартийни политици“. И аз не съм член на партия. Бидейки избран на избори обаче, ставам политик. Но сякаш „гражданин“ е термин, който се противопоставя на партиите, защото те са в криза и хората в тях много често са зависими от решенията на лидера. Справка – ГЕРБ, справка – НФСБ. Посттоталитарните партии по принцип в демократичен контекст са със силни лидери и оттам зависимостта на всички от единоначалието е много голяма. В този смисъл непартийното или гражданското е антипод. То дава възможност хората свободно да изразяват позицията си и да вземат решения.
Опираме до болната тема за липсата на гражданско общество в България обаче.
– Да, за да имаме гражданско общество, са необходими активни граждани. За да имаме активни граждани, трябва да имаме чувство за общност. Мисля, че то през последните 27-28 години се разби тотално. От друга страна, свободата, която след 1989 година беше най-важното достижение, не се цени истински от хората – това да говориш, мислиш, действаш и да пътуваш свободно. Смятам, че донякъде е ефект от стила на управление, стила на родителстване. И, ако щете, образователната система. Родителстването, медиите, начинът, по който се употребява властта в България, водят до това, че имаме зависими и непретенциозни деца с чувство за вина. И в крайна сметка не създаваме активни граждани, вярващи в себе си. И смятам, че този начин на мислене е голям проблем, затова трябва да насочим усилията си основно към образованието.
Казахте, че сте се хванали на разнотактното хоро на Блока. Радан Кънев скоро обясни, че без вас формацията отдавна е нямало да съществува. Ще успеете ли да я удържите в едно?
– Аз действително съм влязъл в РБ не заради една или друга партия, а заради каузата, която той се ангажира да реализира – съдебната и административната реформи. И така да се отвори възможността да имаме малък и среден бизнес. А не като в момента – голяма част от парите, които идват по европейски фондове, да бъдат отклонявани в нечии сметки. Тази ситуация не създава нормални предприемчиви и достатъчно богати българи от средната класа, които да си плащат данъците. Държавата отслабва, цялата икономика и управленският морал спадат. А за да се съхрани Реформаторският блок, са необходими две неща. Да излъчим единен лидер и да се конституира отново Гражданският съвет, който е с изтекъл мандат и в него трябва да влязат други хора. Така че ние искаме конференция, на която да се случат тези неща. Такава най-вероятно ще има след президентския вот. Лидерът винаги е човекът, който осмисля усилията на другите и трябва да бъде гарант за това да се следва управленската програма, независимо дали е във властта или не. Конференцията трябва да направи и преоценка какво са свършили Реформаторите в управлението.
Вие сте клиничен психолог и сте коментирали, че много от депутатите всъщност са водени от желание за свръхизява, така ли е?
– Това е често срещано при политиците. Свръхегото, желанието за изява и да бъдат харесвани много често компенсира определени непълноценностни преживявания. И те са генераторът на енергията, която човек има, за да променя някои неща и да кара другите да му вярват. Това е разбираемо. Виждате в световен план какви цветни, в някаква степен хистерионни хора се появяват. Ако щете и сред кандидатите за президент на САЩ. А те се харесват, защото хората несъзнавано виждат в тях проекция на собствената си нереализирана амбиция. Доверието в тях е по-високо, но крие риска от заблуди. Това са доста харизматични личности, защото имат излъчване, амбиция, енергия. Човек лесно им вярва и да тръгне подир тях. Има примери в историята как цели общности тръгват в погрешна посока обаче.
Какви тогава трябва да са лидерите днес, за да поведат света в по-добра посока?
– Със сигурност политиката винаги е функция на нивото на общността. Има една максима в психологията, че никога хората в дадена група не могат да надскочат нивото на своя водач. В този смисъл, за да се смени ситуацията в обществото ни, трябва да се промени разбирането и практикуването за доброто лидерство. Според мен мениджърството, което преди време беше пример за добро управление, отмина – тоест да управляваш държавата като огромна корпорация, която да има добри икономически показатели. Харизматичното лидерство също отмина.
Все повече трябва да се пораждат нов тип водачи. Аз ги наричам трансформационни. Такива, които да могат да преведат общността от подобно динамично неравновесие, което наблюдаваме. Такъв лидер едновременно трябва да се опитва да балансира "лодката", за да не потъне, и да прави така, че тя да може да се движи достатъчно устойчиво и в определена посока. Трябва да мисли как да удържа хората и техните страхове, а не популистки да ги използва или отрича. Нито тоталитарната идея, нито докрай либералната идея вече вършат работа. Общността трябва да произведе тези водачи и аз очаквам това да започне да се случва.
Роден на 17 февруари 1969 г. във Велико Търново. Завършил Клинична и социална психология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Хоноруван преподавател по Клинична и организационна психология в СУ и НБУ. Ръководил изследователски проекти за институционална реформа в сферата на образованието и сигурността. Женен, с две деца.
