Всички банки, както и другите доставчици на платежни услуги ще бъдат задължени да изготвят списък на видовете плащания, които извършват от името на клиентите си, а също и на таксите, които събират към тях. Освен това въпросните платежни услуги, които са посочени в съответния списък, ще трябва да бъдат и пояснени на понятен за клиентите език в специален речник. Тези два документа банките и останалите доставчици на платежни услуги ще бъдат длъжни да предоставят на всеки от клиентите си, когато той го поиска. Това са новите и най-важни за прозрачността на този специфичен бизнес промени в Закона за платежните услуги. Народното събрание прие окончателно този норматив на 21 юли.
Контролът за изпълнението на тези изисквания ще осъществява подуправителят на БНБ, отговарящ за управление "Банково", тъй като надзорът върху платежните системи е в неговите правомощия.
БНБ пък ще има ангажимент да изготви сравнителна таблица на таксите за всички платежни услуги на банките. Тя трябва да бъде достъпна за всички граждани чрез интернет. В изпълнение на тази задача БНБ ще създаде специални стандартизирани правила, по които банките и доставчиците на платежните услуги редовно ще й предоставят информация за видовете плащания, които извършват, и за таксите, които начисляват за тях. Сравнителната таблица ще бъде достъпна чрез интернет страницата на БНБ.
Всичко това са изисквания на европейските директиви, които имат за цел да осигурят максимална информираност на клиентите, за да имат възможност да изберат за обслужване банката, която им предлага най-изгодни ценови условия.
След изпълнението на всички тези изисквания на клиентите им остава единствено да четат внимателно и да сравняват условията на отделните банки. Очакванията са това да засили конкуренцията между отделните доставчици на платежни услуги, а и да предизвика намаляване на таксите – например за извършване на преводи.
Очакванията, че промените в закона ще доведат до нормативно намаляване на таксите за плащанията, извършвани от крайните потребители, най-вече от гражданите, се оказаха напразни. Впрочем още преди година в интервю за "БАНКЕРЪ" подуправителят на БНБ, отговарящ за управление "Банково", Нина Стоянова обърна внимание, че регулация на таксите за плащанията на крайните потребители няма да има. "Ще бъде въведен лимит за обменните такси, които се дължат между доставчиците на платежни услуги при операции с карти. Те обаче формират съществена част от таксите, които търговците заплащат на доставчиците на платежни услуги. За тези такси има таван от 0.2% от стойността на операцията, извършена с дебитна карта, и 0.3% от стойността на операцията с кредитна карта", обясни Стоянова. Става дума за трансферите между обслужващите банки на търговците, когато те получават от клиент плащане за покупка или за доставка на стока и услуга с банкова карта. Дори и сега на клиента не му се начислява такса за това плащане, но търговецът плаща на обслужващата го банка, чийто ПОС-терминал ползва. Ако плащането е направено с карта, издадена от една кредитна институция, а ПОС-терминалът, през който то е извършено, е на друга банка, върху трансферът на плащанията по тях също се начислява такса. Точно за регулацията на тези такси говори Стоянова. Те не засягат крайния потребител, но са от важно значение за търговците.
Въвеждането на ограничения за размера на тези такси обаче се отлага за декември 2018-а. Такава възможност съществува в европейската директива и съпътстващите я европейски регламенти. БНБ е решила да предложи на законодателния орган да остави тази опция, за да може по-малките фирми доставчици на платежни услуги да имат време да нагодят бизнеса си към по-строгите регулации за плащания. Против тази възможност протестира и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Но Народното събрание все пак реши да възприеме мотивите на БНБ и да отложи налагането на лимити.
Промените в Закона за платежните услуги разширяват и конкретизират правомощията на Помирителната комисия за платежни спорове. Все пак нейните решения не са окончателни. Ако една от спорещите страни не ги приеме и не подпише съответното споразумение, казусът ще бъде отнесен за решаване в съответния съд.
Няма ясно решение и за един друг много болезнен за немалко граждани проблем. Не са редки случаите, когато хората правят преводи през банки, за да платят на доставчици за комунални услуги – ток, парно, вода, телефони. Банките издават документи за извършеното плащане, но в системата на фирмата за комунални услуги това плащане не се появява по някаква причина. И заради уж неплатени сметки той може да изключи тока на гражданина. Разбира се, че при възникнала разправия най-накрая се вижда, че клиентът си е платил коректно, но щетата за него е налице. Този съвсем нерядко срещан проблем трябва да бъде един път завинаги уреден и да има ясни законови правила кой в случая каква точно отговорност носи.
ТПС Подуправителят на БНБ Нина Стоянова ще надзирава изпълнението на новите правила в Закона за платежните услуги.
