Вотът на англичаните за BREXIT върна кошмарните спомени за друго събитие отпреди близо десет години в САЩ. Това бе "експлозията" на "Беър Стърнс" в края на 2007-а, вляла се впоследствие в "Джей Пи Моргън Чейз" в средата на март 2008-а с финансовата "благословия" на нюйоркския клон на Федералния резерв с подкрепата на заеми за 29 млрд. щ. долара. Колапсът на седмата по размер на капитала по онова време инвестиционна компания от Уолстрийт бе само върхът на айсберга и прелюдия към последвалата тежка световна финансова криза. Малцина обаче обърнаха внимание на първото послание, доколкото никой не предполагаше какъв е размерът на щетите, нанесени върху щатския ипотечен пазар (основно в частта на високорисковите заеми). И едва шест месеца по-късно (на 15 септември 2015-а), когато по-едрият конкурент на "Беър Стърнс" – "Лиймън брадърс холдингс", подаде документи за защита от кредиторите, финансистите признаха, че проблемът е доста по-дълбок, а пазарите реагираха с екстремни колебания. Това бе истинското начало на глобалната финансова криза, от чиито последствия светът все още не се е излекувал.
BREXIT може да се окаже подобен тип явление – "ала Беър Стърнс", което инвеститорите сега неглижират. Той предизвика краткотрайна паника на пазарите и, подобно на американската компания, подсказа, че съществуват по-дълбоки проблеми във финансовата система на Европа.
Страхът
от резултата от всенародното допитване в Англия на 23 юни разлюля ден по-късно фондовите борси на планетата и заличи над 2 трлн. щ. долара от пазарната им оценка.
Паричните стратези на най-големите централни банки обаче бдяха и веднага се заеха да замазват пораженията. Шефът на "Бенк ъф Инглънд" – Марк Карни, обеща допълнително 350 млрд. паунда в подкрепа на финансовата система на страната. Председателят на Европейската централна банка – Марио Драги, обяви, че е готов за всякакви извънредни мерки за ликвидиране на последствията от BREXIT върху стопанството на еврозоната. А колежката му от Федералния резерв – Джанет Йелън, се ориентира към "предпазлив подход" спрямо лихвената политика на САЩ. Инвеститорите се успокоиха, че институциите са на поста си и се хвърлиха обратно към борсите, като изтласкаха щатския индекс S&P 500 до недостигани досега висоти. Този подем, подобно на успокоението след "Беър Стърнс", замаскира съвременните огромни проблеми, чието острие за пореден път е във финансовия сектор и по-специално –
в болните европейски банкови "гиганти"
Германският лидер "Дойче Банк" може да "се брои" за практически неплатежоспособен, ако се вземе предвид огромната му задлъжнялост от 40 пъти над акционерния капитал. За сравнение, при фалита на "Лиймън брадърс" през 2008-а този коефициент бе 31 пъти и въпреки това предизвика най-дълбоката световна финансова криза след Великата депресия от ранните години на миналия век.
Европейската банкова криза се разпростира и до по-малките кредитни институции. Например в Италия 17% от общия размер на отпуснатите заеми са лоши, докато в най-трудните времена на кризата от 2008-2009-а само 5% от щатските банкови кредити не бяха обслужвани. Очевидно, обстоятелствата са доста екстремни, след като дори главният икономист на "Дойче Банк" – Давид Ландау, призова да се създаде спасителен фонд от 150 млрд. евро за европейските банки. Предложението веднага бе оприличено на щатската програма за подкрепа на застрашени активи (TARP) от 2008-2009-а.
Съвсем резонно акциите на европейските банки се обезценяват настойчиво. Италианската "Уникредит" е загубила почти 70% от пазарната си оценка, британската "Роял бенк ъф Скотлънд" се е простила с 55%, а швейцарската "Креди Сюис", английската "Барклейз" и "Дойче Банк" – с по 50% всяка. Без съмнение ЕЦБ няма да допусне тези кредитори да фалират и ще хвърли стотици милиарди за спасението им, което поне в краткосрочен план ще предотврати грандиозен колапс.
Много по-страшен обаче би бил
политическият срив
и по-специално настъплението на партиите на еврофобите. Защото почти всяко проевропейско правителство е подложено на унищожителен огън от опонентите. Анкета на центъра за проучвания Pew констатира, че дори в привързани към ЕС държави като Германия, Испания и Холандия почти 50% от населението имат отрицателно отношение към общността. Което означава, че германците, испанците и холандците са точно толкова недоволни от ЕС, колкото и британците преди BREXIT. Тези настроения вероятно ще се засилват успоредно с нарастващата активност на атаките на ислямистите, като хората ще искат по-рестриктивна политика за емигрантите. Например още преди касапницата в Ница почти 60% от французите са искали по-малко имигранти.
А най-страшното и надхвърлящо многократно по размер на пораженията от фалита на "Лиймън брадърс" събитие след BREXIT би било
разпадането на еврозоната
Тук най-логичният потенциален катализатор, макар и граничещ с научната фантастика, ще е FREXIT. Особено ако крайнодесният "Национален фронт" на Марин льо Пен спечели президентските избори през април 2017-а и удържи на обещанието си да проведе референдум за членството на Франция в ЕС.
При евентуален вот за FREXIT първо ще започне масово теглене на пари от френските банки, като паниката постепенно ще обхване и техните партньори от Европа, САЩ и Азия. Ще последва огромен срив на доверието в глобалната финансова система, пресушаване на кредитирането и естествен край на еврото. Той ще наложи въвеждането на нови валути, като онези с най-ниска конкурентна мощ на южните държави като Испания бързо ще се обезценят. А паричните единици на икономическите сили като Германия ще поскъпнат стремглаво. Това означава евтин износ за някои държави и скъп – за други.
"Лекарството"
за подобни дисбаланси се нарича мита, които да въдворят "справедливост" или, както са познати на широките маси – търговски войни. Доверието във валутите на държавите с ниска конкурентоспособност ще се топи постепенно и ще доведе до ръст на инфлацията и ерозия на покупателната способност на гражданите им, до банкови фалити и спиране на обслужването на задълженията им. Разпадането на ЕС пък ще предизвика преразглеждане на съществуващите договори във всички области и до финансови и икономически трусове с невиждан досега магнитуд на цялата планета.
Лошата новина е, че вездесъщите централни банки няма да могат да овладеят паниката с малкото си останали инструменти. Още повече че тяхното използване и досега няма солидната основа на високата производителност на труда, ниската задлъжнялост и стабилните спестявания и инвестиции, които са предпоставка за солиден растеж. Вместо това сме свидетели на картонени кули от напечатани пари и емитиран дълг.
Поредният
сигнал за тревога
дойде от водещата рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс глоубъл рейтингс", която предупреждава в публикувания си на 25 юли анализ, че сегашната конструкция на ЕС е "несъстоятелна и нестабилна" и има нужда от далновидна реформа. Според експертите Европа трябва да избира между два подхода. Първият е да централизира по-голяма власт и да създаде по-здрав и по-единен политически съюз. Вторият е страните членки на общността да си върнат обратно по-голяма част от правомощията върху определени области и да превърнат ЕС в "по-хлабава форма на политическа и икономическа федерация".
Този апокалиптичен сценарий с потенциал да стартира през изборната 2017-а може никога да не се случи на практика. Но не трябва да се забравя, че всяка игра има край, а най-мощните централни банки в света вече започнаха да преиграват.
