Решението на Великобритания да излезе от Европейския съюз промени сериозно съотношението на силите в Европа, желаещи засилване на интеграцията между отделните страни, и тези, които държат на по-голяма самостоятелност. Всъщност Лондон бе лидер на вторите и от приемането си в съюза през 1973 година блокираше всякакви инициативи, допускащи ограничаването на суверенитета на отделните страни. Една от тези идеи, съществуващи от много години, е създаването на обща европейска армия.
Създаването на военни сили на ЕС всъщност бе едно от основните "плашила", използвани от привържениците на напускането на съюза по време на дебатите, предшестващи референдума от 23 юни. Министърът на въоръжените сили Пени Мордонт заяви пред "Дейли мейл" в навечерието на вота, че "перспективата политиката ни за сигурност да бъде диктувана от Брюксел предизвиква дълбоката ни загриженост и показва смехотворността на твърдението, че Великобритания е по-силна в ЕС". Полковник Ричард Кемп от британското разузнаване подкрепи думите й, като обяви, че Великобритания ще загуби правото си сама да се отбранява и че "крайният план" на Брюксел е да постави под контрола си всички отделни армии.
И действително, по-малко от месец след вота за "Брексит" германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен обяви, че решението на Лондон създава възможност да се пристъпи към по-тясно военно сътрудничество в съюза. В реч при представянето на германската Бяла книга на отбраната Фон дер Лайен заяви, че години наред Великобритания "парализирала" европейските усилия за интегриране на политиката по сигурността и "системно блокирала" всичко европейски текстове по този въпрос. "Европейците са в правото си да очакват ЕС да се заеме с важните въпроси", изтъкна тя и посочи, че след британското решение за "Брексит" "вече имаме тази възможност".
Инициативата за бъдещото военно сътрудничество ще се поеме от Германия и Франция и двете страни ще започнат преговори с други членове на ЕС за създаване на постоянни военни структури, съобщи Фон дер Лайен и припомни, че Лисабонският договор от 2007 година позволява създаването на постоянно структурно сътрудничество в отбранителния сектор, но такова до момента не е реализирано заради британското противопоставяне.
Идеята за европейска армия не е нова – всъщност нейната първооснова е инициативата за създаване на германско-френски въоръжени сили от 50-те години, преди създаването на Европейската общност и далеч преди включването на Великобритания в нея, но е отхвърлена от Франция.
И самата Великобритания невинаги е била толкова негативно настроена към обединяване на военните си усилия с европейските си съюзници. През 1998-а британският премиер Тони Блеър и френският президент Жак Ширак обявиха планове за създаване на европейски сили за бързо реагиране в размер на 60 000 души, които трябваше да бъдат формирани до 2003 година. Впоследствие проектът потъна в забрава.
Остава открит въпросът доколко германската инициатива е в състояние наистина да придвижи реализирането на проекта. Дори и без Великобритания в съюза, на фона на сериозните предизвикателства, пред които в момента е изправена Европа и повсеместното разочарование от брюкселската бюрокрация едва ли може да се очаква, че идеята за отказ от суверенитет в полза на общоевропейските институции ще изглежда привлекателна за повечето членове на съюза.
Особено важен е въпросът за ролята на НАТО и Съединените щати в бъдещата европейска армия. Немалко експерти споделят мнението, че създаването й ще е безсмислено, ако тя не успее да си извоюва поне частична автономност от сегашните основни гаранти на сигурността.
Директорът на Белгийския кралски институт за международни изследвания Свен Бископ коментира по следния начин идеята за военни сили на ЕС: "Мисля, че ЕС трябва да развие способността да провежда собствени военни операции от собствен щаб. Европа трябва да провежда операции без участие на американците" – нещо, което според самия експерт в момента е невъзможно.
Същевременно в НАТО, както изглежда, не са във възторг от идеята. Самият генерален секретар на Алианса Йенс Столтенберг изказа пред авторитетния норвежки всекидневник "Афтенпостен" резерви спрямо създаването на европейски военни щабове и командни структури. "Най-важното е да се избягва припокриване. Командните структури на НАТО са изпробвани в продължение на десетилетия", изтъкна Столтенберг и предупреди, че предвид ограничените бюджети за отбрана на европейските страни би било глупост, ако ресурсите не биват употребявани по най-разумния начин.
Не бива да се пропуска и фактът, че страните от Централна и Източна Европа все още разчитат на САЩ като на най-сигурен защитник срещу руската агресивност – и ще са нужни много усилия и най-вече реални постижения, за да бъдат убедени, че американските им съюзници могат да бъдат заместени.
Ако приемем, че създаването на обща армия е част от цялостния процес на интеграция на Европа – наред с общ граничен контрол, служби за сигурност, финансова политика и т.н., очевидно е, че след излизането на Великобритания от съюза единственият, който може да оглави промените, е неоспоримият европейски лидер Германия. Но ако Берлин иска да постигне успех, ще трябва да действа търпеливо и най-вече изключително предпазливо.
