Мюнхенският стрелец Давид Али нанесе удара си на 22 юли, оставяйки след себе си убити и ранени. Точно на същия ден преди пет години десният радикал Андрес Брейвик отне живота на 77 души в Норвегия.
Американският математик Шери Тауърс от Държавния университет в Аризона е изучила 438 случая с многобройни жертви в периода 2005-2013-а на територията на САЩ: "Наблюдаваме характерни свидетелства за това, че престъпленията с използване на огнестрелно оръжие и най-малко четирима убити са били провокирани от аналогични правонарушения, случили се малко по-рано. Най-висока е опасността през първите 13 дни след престъплението, когато рискът за неговото повторение нараства с 22 процента."
Според Тауърс извършването на масови убийства зависи и от това, доколко достъпно е било оръжието. Опасността от разстрел на тийнейдъжри в САЩ е пет пъти по-висока, отколкото в другите развити държави. Психическите заболявания играят сравнително по-малка роля при престъпления от този род. Но пък отразяването на подобни случаи в медиите е от голямо значение, защото – съзнателно или не, могат да подтикнат подрастващите, особено психически неустойчивите, към подражание.
Американският антрополог и социолог Лорън Коулман също смята, че медиите носят голяма отговорност. Според нея думите в съобщенията за масови убийства трябва да се подбират много внимателно. Нейното мнение е, че не бива да се употребяват изрази от рода на "несполучлив" опит за самоубийство или да се прикачват етикети като "мило съседско момче", "самотен луд" и т.н.
Зейнеп Тюфекчи, социолог от Принстънския университет, акцентира върху силата на отразяването на дадено престъпление. Съдейки по нейните проучвания, терористите или масовите убийци създават впечатление, че притежават власт, и по този начин провокират желание да им се подражава. Ето защо експертът препоръчва на средствата за информация да проявяват особена сдържаност както при пресъздаването на подобни случаи, така и при публикуването на името на престъпника. Обявяването на неговата самоличност е придружено и от скок на популярността му, така желана от потенциалните подражатели.
В Германия се занимават сравнително неотдавна с изследване на масовите убийства. По-точно от 2002-ра, когато ученикът Роберт Щайнхойзер разстреля в гимназията си в Ерфурт 16 човека, след което се самоуби. Желанието за извършване на такова деяние се "култивира" в продължение на няколко месеца, твърди криминологът Брита Банеберг. То се развива най-вече пред екрана на компютъра, докато подражателят се идентифицира със своя образец и измисля оправдание за престъплението си. "Той чете отново и отново за други извършители, гледа документални филми и видеозаписи на престъпленията, играе на компютърни игри със стрелба, за да си представи своите бъдещи действия", констатира Банеберг. "Медиите играят важна роля, тъй като подбуждат към идентификация", изтъква тя.
Затова е още по-важно на сензационните картини от местопрестъплението да се противопоставя отрезвяваща информация, казва психологът Йенс Хофман в изследването си на феномена на масовите убийства. Неговото становище е, че "младежи като Роберт Щайнхойзер не бива нито да се демонизират, нито да се оневиняват. Обективното описание на мотивите им и на пътя, по който са стигнали до тях, със сигурност ще направят образа им по-малко бляскав в очите на потенциалните им имитатори".
