Развитие по казуса с поръчаното ядрено оборудване за АЕЦ "Белене" няма, но лихвите, а най-вероятно и складовите разходи, се повишават опасно бързо, алармираха през седмицата от Българския енергиен и минен форум.
"Смятаме, че каквото и решение да бъде взето в близките месеци, то трябва да има за основна цел да минимизира финансовите щети на НЕК, да бъде бързо, но детайлно обосновано, с ясен времеви хоризонт и да не оставя скрити проблеми, проявяващи се на по-късни етапи. То следва да се базира на широка експертна дискусия и сравнителен анализ на поне три алтернативи, на оценка, изготвена в съответствие с добрите международни практики, на перспективите за развитие на енергетиката до 2050 г. в контекста на задълженията на страната по опазване на климата, както и на опита да бъде прогнозирано потреблението на електрическа енергия в региона в този период и борсовите цени", се посочва в заявлението на неправителствената организация.
Според председателя й Иван Хиновски първата опция на правителството, предвиждаща продажба на произведеното от руснаците оборудване на трета страна, ще доведе до покриване на текущите задължения на Националната електрическа компания към руската фирма "Атомстройекспорт", само че натрупаните вече разходи за "Белене" ще останат като загуби в баланса на НЕК. По думите му тази опция изисква задълбочено проучване съвместно с руската страна, което ще отнеме поне шест месеца, а до евентуална сделка може да се стигне в рамките на една година. Във всеки случай иранската визита ясно показа, че няма опашка от мераклии за ядрените ни съоръжения.
Пред другата възможност, която обмисля кабинетът – рестарт на строителството на втора атомна, също има много пречки. По процедурата по Закона за безопасно използване на ядрената енергия за проекта има издадена заповед за одобрена площадка, което обаче не е разрешение за строеж. Тепърва предстои една от най-важните фази – одобрение на техническия проект, след което следва и издаването на разрешението за строителство. Не бива да се забравя също така, че докладът по оценката за въздействието върху околната среда е от далечната вече 2005-а и изобщо не е ясно дали е валиден. Да не говорим за политическите и юридическите дебати, които ще се разразят, ако се тръгне към отмяна на решението на Министерския съвет от 29 март 2012-а, с което градежът на централата бе спрян.
При тази ситуация експертите от енергийния форум предлагат да се разгледа трета опция – за влагането на готовото оборудване в нов ядрен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Предпоставки за подобен сценарий не липсват. Като започнем със създадената проектна компания "Нови ядрени мощности", която е собственост на АЕЦ-а, минем през валидното решение на Министерския съвет от 11 април 2012-а, с което е дадено принципно съгласие за строителство в този район, и стигнем до одобрената на 27 януари 2015-а от Министерството на околната среда и водите екооценка за изграждане в "Козлодуй" на атомен реактор от най-ново поколение. Наред с това изпълнените досега проучвателни дейности са за ядрена централа с точно такъв тип реактори, какъвто е и руският ВВЕР 1000. Реално сега в АЕЦ "Козлодуй" има четири площадки, които са подходящи за изграждането на нови енергоблокове. Три от тях са на територията на централата и там могат се сложат реактори само от руски тип, като се ползва голяма част от наличното оборудване, пригодено за работа с руска технология – обща разпределителна уредба, централна помпена станция, бризгални басейни, химически цех, склад за ядено гориво, хранилище за радиоактивни отпадъци и т.н.
Иван Хиновски изтъква редица предимства от използването на произведената за "Белене" техника на площадката край Козлодуй. Сред тях са възможността за доокомплектоване на т.нар.ядрен остров, или първия контур на реактора с модерни европейски турбини и електрическа част, плюс дигитални системи за управление и защита. Подобен ход ще позволи постепенното въвеждане на нови базови мощности към 2030 г., когато се очаква извеждане от експлоатация на значителна част от българските ТЕЦ по екологични причини и ще се икономисат значителни разходи за развитие на нови площадки. Друг бонус е оптималното използване на недоокомплектованото оборудване за втори реактор ВВЕР 1000. То може да се продаде на други централи или да се използва за замяна на компоненти в блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" в периода на подготовката им за получаване на следващи лицензи за работа след 2030-а. Не може да се пренебрегне и натрупаният оперативен опит от експлоатацията на реактори ВВЕР в първа атомна.
"Важни предимства на тази опция от финансова гледна точка са, че дружеството АЕЦ "Козлодуй" има много по-добри финансово-икономически показатели и затова е с по-висок кредитен рейтинг от НЕК. Което означава много по-добра атрактивност за потенциални чуждестранни инвеститори и готовност за влизане в партньорски взаимоотношения в един такъв проект. При структурирането на проектната компания и реализацията му централата ще е в състояние да участва дори със значителен дял, без това да доведе до поемане на задължения от страна на държавата. И, разбира се, най-важното в случая е, че държавата и НЕК ще бъдат освободени от неизбежни плащания на значителни задължения, а загубите на електропреносната компания ще спаднат в значителна степен", изтъква експертът.
В крайна сметка остава ключовата стъпка за реализирането на подобна идея – изборът на управляващ компетентен екип, който да подготви и реализира безпристрастно и на конкурсен принцип подобен мащабен проект.
