Eгипет си издейства подкрепа за 7 млрд. долара

Египет

Кайро е напът да подпише споразумение за заем от МВФ в размер на 12 млрд. щ. долара. Това ще помогне да бъде овладяно обезценяването на местната валута, да се попълнят валутните резерви, да се укрепи доверието в страната и да се съживи финансирането на икономическата програма на правителството. Сред мерките в нея са въвеждането на ДДС и редуциране на субсидиите, което трябва да намали бюджетния дефицит. Ако бъде одобрен, пакетът от спасителни заеми ще е най-големият за региона. Но ще рискува да хлътне в капана на политическите вълнения и на падащите цени на суровия петрол.

Сумата, която се иска от МВФ, е част от външното финансиране, за което се бори египетският кабинет – 21 млрд. щ. долара за срок от три години. Останалите пари ще дойдат от Световната банка, от Африканската банка за възстановяване и по други двустранни договори.

Делегация на МВФ трябва да пристигне в Кайро на 30 юли и да остане в страната две седмици. Египетските власти се надяват да постигнат предварително споразумение с международния кредитор в края на визитата на екипа му и да получи първия транш от минимум 2 млрд. щ. долара в рамките на идните два месеца. Впоследствие, най-вероятно през октомври, страната ще излезе на международните пазари на облигации с дългова емисия. Последната е еврооблигационна емисия от 2015-а, с която страната привлече сума, еквивалентна на 1.5 млрд. долара.

Египет е последната държава от Близкия изток, която се нареди на опашка за съвет и за финансова помощ от МВФ. Само през тази година международният кредитор одобри предпазна кредитна линия за Мароко и заеми за Тунис. А на 26 юли подписа писмо за намерения за подновяване на подкрепата за Йордания.

Сделката ще помогне на Кайро да преодолее недостига на зелени пари, който задушава икономическата активност тук и провокира спекулациите за неизбежна нова девалвация на египетския паунд след мартенската, която бе в размер на 13 процента.

Новината за евентуалното успешно приключване на преговорите с МВФ предизвика оживление на пазарите точно когато египетският паунд достигна рекордно ниски цени на черния пазар и се продаваше с над 45% по-скъпо от официалния курс – по 12.99 паунда за долар на 26 юли при официалните 8.8 паунда за долар (по данни на агенция "Блумбърг"). 

Базовият борсов индекс на Египет – EGX 30, се повиши с 5% в Кайро в средата на седмицата – до 7914.74 пункта – най-мощният ръст сред 90 индекса от целия свят, които следи "Блумбърг".

Експерти очакват цената му да достигне 8 хил. пункта през следващите няколко дни. Египетските еврооблигации с падеж през 2025-а пък поскъпнаха, а доходността им падна със 70 базови пункта (0.7%) на 27 юли – до 6.92% в следобедните часове в Кайро.

Валутните резерви на Египет са паднали с повече от 50% за периода след вълненията през 2011-а, при които бяха отстранени от власт тогавашният президент Хосни Мубарак и последва бягството на туристи и на инвеститори. По данни на централната банка на страната резервите са били 17.5 млрд. щ. долара през юни. Бюджетният дефицит се е движил между 11 и 13% през последните шест години. Недостигът на долари принуди Кайро да въведе капиталов контрол, който нанесе удар върху търговския обмен и растежа. Кредитната оценка на Египет от международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс глоубъл рейтингс" е "В-", колкото на Аржентина, Гърция и Пакистан. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст