Щатският долар падна към всичките си основни валутни конкуренти, след като Федералният резерв реши да не променя лихвената си политика. Зелените пари успяха да поскъпнат до почти 1.0970 долара за едно евро, но после олекнаха с повече от един цент и в късната следобедна търговия в Европа на 28 юли се разменяха срещу грубо 1.11 долара за евро.
На двудневното си редовно съвещание в края на седмицата (на 26 и 27 юли) американските парични стратези прецениха, че краткосрочните рискове за стопанската перспектива на страната са намалели, пазарът на труда укрепва, а икономическата активност расте със скромни темпове. Централните банкери увериха, че следят внимателно и хода на инфлацията, и световните събития, а еволюцията на икономическите условия предполага постепенно и предпазливо повишение на лихвите по федералните фондове. Така те останаха непроменени – в диапазона от 0.25 до 0.5%, където "пребивават" от декември 2015-а насам.
По оценка на Паричния комитет на Федералния резерв потреблението на щатските домакинства расте силно, докато бизнес инвестициите са слаби. Назначените по трудови договори американци са се увеличили с 287 хил. души през юни след хилавия им ръст от 11 хил. през май. Запазват се очакванията годишната инфлация да се повиши до 2% в средносрочен план. А евентуалното увеличение на лихвите в страната се отлага за пореден път – най-рано за 21 септември, когато ще приключи следващото редовно събиране на американските парични стратези.
Решението на Федералния резерв вля нови сили на валутите на развиващите се пазари и те отчетоха най-мощния си ръст за последните две седмици благодарение на наплива на пари към активи с по-висока доходност. Валутният индекс на развиващите се стопанства (MSCI Emerging market Currency Index) добави 0.3% към пазарната си оценка в следобедната търговия в Лондон на 28 юли. Южнокорейският вон поскъпна с 0.9% – до най-високата си котировка за последните девет месеца. Малайзийският рингит пък добави 0.8% към стойността си.
Паричните единици, зависими от износа на суровини, обаче отстъпиха. Най-силно поевтиня руската рубла – с 0.94% към щатския долар, и бразилският реал – с 0.15 процента.
Добрата новина от Европа е, че инфлацията в Германия се е ускорила до 0.4% през юли срещу 0.2% през юни – такива са данните на федералната статистическа служба на страната, огласени на 28 юли. "Благата вест" от най-голямото европейско стопанство се появи седмица след като шефът на Европейската централна банка Марио Драги обяви, че няма да се поколебае да вкара нови стимули, ако английският вот за отделяне от Европейския съюз започне да нанася сериозни вреди на растежа и на цените на общността.
За някои BREXIT се очерта като благоприятно събитие. Особено за населението на Австралия – нейният икономически ръст се охлажда.
Икономисти от Macquarie Bank очакват британският вот да добави 0.5% към годишното увеличение на човешката популация в страната – до 1.7% през всяка от следващите две години (2017-а и 2018-а) срещу спад до 1.2%, каквато бе прогнозата преди BREXIT. Основанията за този оптимизъм са две. На първо място, австралийският долар се засилва, по-специално към британския паунд, което ограничава привлекателността на Великобритания в очите на австралийските работници. На второ място, намалението на оценките за икономическия растеж на Острова правят пазара на труда в Австралия по-атрактивен. По-високият ръст на населението по правило е двигател и на икономическия растеж. Разбира се, той има и отрицателна страна. Силната популация може да повиши предлагането на работна ръка и ще изисква по-строг контрол на пакетите от трудови възнаграждения и на инфлацията. Дори ако стопанският растеж се запази силен според международните стандарти.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2205 млн. евро (4313 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял в купената и продадена валута.
