Миньори и сапьори срещу съдебния закон

Парламент Данаил Кирилов

Пълно отсъствие на темата за съдебна реформа в пленарната зала на Народното събрание съпроводи гласуването на "реформаторския" пакет от промени в Закона за съдебната власт. Резилът с продължилите повече от месец разправии в парламентарната правна комисия имаше ново финално издание, отличаващо се с безсрамен натиск на депутати от ДПС, БСП, БДЦ и Патриотичния фронт в полза на статуквото. А Емил Димитров-Ревизоро и Четин Казак отново се откроиха като рупори на съпротивата. Те съсредоточиха огъня срещу съдийското самоуправление и плонжираха в защита на кариерните бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС).

"Това е пробив в организацията на съдебната власт. Бедна ни е фантазията до какво може да доведе т.нар. съдийско самоуправление – може да се стигне до пълен хаос. Ще има най-малкото дуализъм в управлението на органите на съдебната власт, вътрешни борби между съдиите, разделянето им на групи, на тази или онази съсловна организация, бламиране на председателя и на решенията му, блокиране на дейността на органа. Създават се предпоставки за анархия. Подобни текстове са в разрез с конституцията, отиват във вредна крайност и са в противоречие с елементарни принципи за носене на персонифицирана отговорност. Зареждат се мини, които рано или късно ще избухнат", нарисува апокалиптична картина Четин Казак.

След забележка на парламентарния шеф Цецка Цачева, че военната терминология й идва в повече, отпор даде председателят на правната комисия Данаил Кирилов. "Служих две години в българската армия като сапьор и мините не ме плашат. Важна е тактиката за тяхното обезвреждане. Нормите в закона са прецизирани, те са съобразени с конституцията и практиката на Конституционния съд. Няма нищо лошо общите събрания на съдиите да правят предложения за избор на административни ръководители, защото те после ще работят заедно в този съд. Съдиите трябва да участват съзнателно в тези процеси. Изразявам вярата и дълбокото си убеждение, че магистратите няма да използват тези правомощия за партизиране на системата, а за да номинират и избират най-добрите измежду тях", заяви Кирилов.

По повод на разширените правомощия на пленумите на върховните съдилища пък Четин Казак препоръча на Петър Славов от Реформаторския блок да попита баща си Владислав Славов дали като бивш председател на Върховния административен съд е щял да бъде доволен от подобно нещо. Петър Славов реагира с репликата, че е "по-добре кандидатите да се изслушват от съдиите, а не в сараите на Бояна". На това място Казак отново прати Петър Славов да зададе въпрос на баща си: "Когато Иван Костов беше министър-председател, дали кадруването в съдебната система не се осъществяваше в една къща в Драгалевци". В крайна сметка никой не оспори оценката на другия, с което и двамата потвърдиха косвено, че системата винаги е изпълнявала политически поръчки в угода на управляващите. 

"Опасните" текстове дават право на 1/3 от съдиите във всеки съд да издигат кандидати за негов административен ръководител пред Висшия съдебен съвет (ВСС), който на свой ред ще е длъжен да ги подложи на гласуване. Общото събрание на съдиите ще изслушва всички кандидати за председатели и за заместник-председатели, ще приема правилата за разпределение на натовареността, ще определя структурата на съда, ако тя не е определена със закон, и ще може да взема становище по годишния доклад на административния ръководител. Командированите съдии пък губят правото си на глас в общите събрания – това е мярка срещу зависимостта им от административния ръководител. На практика във всички тези случаи съдиите нямат решаващи правомощия, но могат поне да заявят мнението си при избора на ръководство.

Провали се и отчаяният опит за уреждане на "нашите момчета" във ВСС с по-високи длъжности, след като свърши мандатът им. Тревожното в случая е, че равнището на доводите не оставя надежди, че промените имат реален смисъл. За "еднопосочния текст" на Ревизоро и Чавдар Георгиев от БСП гласуваха 30 души, против бяха 44, а 52-ма депутати се скриха зад пелената "въздържал се". "Кадровите бонуси са антиреформа. Бих се опитал леко шеговито да коментирам: ако магистрат от върховните съдилища отиде във ВСС, как ще го повишим после – президент на републиката ли ще става? Вижда се, че и такива мисли са минавали през главите на някои тук", така възрази Мартин Димитров от Реформаторския блок срещу тезата, че връщането на кадровиците на старите им длъжности било "наказание".

"Този текст засяга едва 13 човека от сегашния ВСС. Съветът се състои от 25 човека, един вече почина (Камен Ситнилски), трима са по право ("тримата големи"), трима са бивши адвокати, петима са висши магистрати и няма накъде да бъдат повишавани. Остават 13 човека, при които важи следната хипотеза – или се връщат на мястото, което са заемали, или на по-ниска длъжност, защото обикновено предишните им места са заети. С което ние ги наказваме, като им отказваме професионално развитие", заяви сърцераздирателно Ревизоро. Тънките му митничарски сметки обаче са фалшиви, тъй като няма никаква вероятност членовете на съвета да се върнат на по-ниски позиции след края на мандата си. Нито законът в сегашния си вид го допуска, нито е имало досега такъв случай. 

"Двете предложения – на Емил Димитров и на Чавдар Георгиев, са напълно еднакви. Явно те имат общ генезис, общ автор, и двамата народни представители трябва да кажат кой е този автор, кой го е написал. Защото и тук чухме – не засягат този и онзи, засягат само тези и тези. Ами очевидно, че някой от тях им го е написал, той е авторът. Такъв текст ще създаде напрежение в магистратската общност заради наличието на богопомазани, които се качват на по-висока длъжност без оглед на оценката за дейността им във ВСС. Да не създаваме съдебна номенклатура – тези предложения подозрително ми изглеждат като написани от членове на ВСС. Да бяхте казали поне, че те ще важат от следващия мандат например. Членството във ВСС е преди всичко въпрос на чест, не само на престиж", контрира Петър Славов от Реформаторския блок. 

Поантата на спектакъла предложи Четин Казак, който сведе сблъсъка до завистта на гилдията срещу кариерното израстване на кадровиците: "Този текст е ярко доказателство за това как психологията на дребните душици в съдебната власт, обладани от колегиална завист и ревност, прокарват текстове, които се опитват да уязвят и санкционират онези ярки представители на съдебната власт, които са били избрани или ще бъдат избирани във ВСС. Тези дребни душици изпитват панически ужас самите те да се явят на състезание пред цялата гилдия, за да видим доколко те самите са в състояние да се класират за ВСС. Сега те се опитват да уязвят членовете на ВСС – за вас изборът е въпрос на чест, но след това бъдете добри да се върнете там, откъдето сте тръгнали, без никаква възможност за израстване, а другите колеги са израснали".

За капак Четин Казак призова да бъде отдадено заслуженото "на тези хора, които са имали смелостта, достойнството и честта да се явят на състезание пред цялата гилдия и да заслужат доверието на своите колеги". Това не било само чест, а и отговорност, понеже кадровиците се "нагърбили" с тази отговорност. Поради което трябвало да се върнат в системата на по-висока магистратска длъжност. За да подчертае, че основният критерий за израстване в съдебната система е принадлежността към номенклатурата, Казак обяви, че въпросните "дребни душици никога няма да участват в управлението на тази система". А в опит да спаси членовете на съвета от атестиране след края на мандата им, депутатът от ДПС поиска да отпадне поне тази разпоредба. С мълчаливата и гузна подкрепа на ГЕРБ текстовете все пак бяха гласувани и поредният съдебен съвет, опозорил системата, ще бъде "наказан" с връщане в нея.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст