Последните данни на паричната статистика на БНБ, които бяха публикувани през седмицата показват, че над 8.35 млрд. лв. проблемни кредити тежат върху балансите на търговските банки у нас. Под проблемни трябва да се разбират не само просрочените вземания, които банките имат да си събират, но и заеми които са предоговаряни повече от два пъти в рамките на една година, както и кредити дължими от фирми, чието финансово състояние се влошило. Именно фирмените заеми са най-големия проблем на банките и ги принуждават да правят сериозни разходи за провизии. По тях просрочията в края на юни 2016-а са около 5.56 млрд. лева. Добрата новина за целия сектор е че тези просрочия макар и бавно но трайно намаляват – с 412 млн. лв. в рамките на изминалите дванадесет месеца и от които 35 млн. лв. е свиването само от началото на годината до края на юни.
По задълженията на граждани за жилични и потребителски заеми проблемните вземания също не са малко – над 2.6 млрд. лв. в края на юни 2016-а. Но и по тях има бавно но видимо намаление – около 365 млн. лв. за дванадесет месеца. Така размер на свиването на проблемните заеми за целия банков сектор за една година е над 800 млн. лева. Това е радващо постижение, но трябва да се има предвид, че то е постигнато на базата на отрицателен ръст в кредитирането. На практика липсва увеличение на банковите заеми, които потенциално могат да генерират нови проблемни вземания. На този фон съотношението от 17% между проблемните и отпуснатите кредити си остава сравнително и ще са нужно продължителни и сериозно усилия докато то бъде сведено до 10% и по-ниско – нива за които се смята, че са обичайни за един ефективно работещ банков сектор.
