Главният прокурор Сотир Цацаров да отговори наесен какво става с разследването по казуса с Корпоративна търговска банка. С тази заявка депутатът от Реформаторския блок Петър Славов илюстрира значението на промените в Закона за съдебната власт, които предвиждат шефът на държавното обвинение да се отчита пред Народното събрание по конкретно поставени въпроси.
Какво се случва по казуса "КТБ" след повече от две години? Да видим докъде е стигнало разследването, ще носи ли някой някаква отговорност? Като поставим този въпрос наесен, се надявам и вие отляво да ни подкрепите", заяви Славов по време на маратонското гласуване на промените в съдебния закон. Фактите сочат обаче, че евентуално изслушване на Цацаров по който и да било въпрос е твърде хипотетично и зависи от личното му желание да се подложи на парламентарен контрол.
В одобрения вариант остава задължението на главния прокурор да представя годишен доклад за дейността на държавното обвинение пред Висшия съдебен съвет и пред Народното събрание. Практиката досега показва, че ефектът от него е почти нулев, защото купищата статистически данни размиват границата между реалност и стъкмистика. По тези доклади дебати не се провеждат – ВСС ги приема само за сведение. Депутатите рядко си правят труда да задават въпроси, а главният прокурор изобщо не си прави труда да присъства.
Новото е, че по искане на парламента или по своя инициатива главният прокурор ще представя пред депутатите "и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика". Текстът е аналогичен на този в конституцията, приет с поправките в нея от края на миналата година. В 30-дневен срок от постъпване на докладите ВСС и Народното събрание ще изслушват главния прокурор, а членовете на съвета и депутатите ще могат да поставят и писмени въпроси от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада.
"Тази процедура може и да не се случи изобщо, защото през миналата седмица обсъждахме два годишни доклада, но нямаше никого от прокуратурата. Главният прокурор може да не отговори на исканията на депутатите, защото в закона не е предвидена санкция за неявяването му. Но какво означава разделение на властите? Това е относителна самостоятелност и взаимен контрол, а не безконтролност", заяви Атанас Атанасов от ДСБ. Съмненията, че Цацаров ще се отзовава на поканите, роди и идеята да се запише изрично, че изслушването на главния прокурор от парламента ще става в негово присъствие. Предложението, разбира се, не мина, а председателката на Народното събрание Цецка Цачева го окачестви като неуместно чувство на хумор.
Яростната съпротива на БСП и ДПС срещу текстовете, засягащи прокуратурата, показват отсега колко ефективно ще проработят. Янаки Стоилов сравни въвеждането на процедура за парламентарна отчетност на главния прокурор с превръщането на Народното събрание в "своеобразен омбудсман върху дейността на прокуратурата, без да се определят границите, до които може да се стигне". Процедурата се приближавала много и до парламентарния контрол върху министрите. Стоилов дори насърчи шефа на държавното обвинение да не я зачита с думите: "Когато парламентът започне да избира главния прокурор, тогава Цацаров може да стане подвластен на парламентарен контрол, но не и сега".
"С току-що гласуваните текстове дадохме абсолютна власт на организации като "Протестна мрежа", които са много активни в смутни времена да упражняват натиск, да контролират и шантажират чрез определени народни представители главния прокурор", възропта и Митхат Метин от ДПС. А съпартиецът му Четин Казак заплаши, че ако някой смята да привиква главния прокурор по конкретни казуси, Конституционният съд може да отмени текстовете от закона като противоконституционни. Позицията на ГЕРБ пък обобщи по "брилянтен" начин Свилен Иванов, който заяви чистосърдечно, че всичко се прави, за да бъде отчетено в годишния брюкселски доклад. На практика за управляващите този аргумент е и единственият, затова те гласуват промените без ентусиазъм и без да участват в дебата.
Показателен за яловата немощ да се направят такива промени е фактът, че Цацаров обяви предварително подкрепата си за въвеждането на парламентарна отчетност и децентрализация на обвинението. И се похвали, че те са съобразени със забележките на прокуратурата, а някои от текстовете били предложени от нея.
С децентрализацията положението е обаче същото, защото корекциите в терминологията не засягат йерархичните зависимости. Премахването на определението за прокуратурата като "централизирана", както и на текста, че всички прокурори са подчинени на главния, не променят нейната същност, нито намаляват влиянието му над редовите обвинители. Същият ще е и ефектът от въвеждането на изискването горестоящият прокурор да дава указания на долустоящия само в писмен вид. Натискът по вертикала поначало се упражнява неофициално и затова е толкова ефикасен.
Срещу тези илюзорни отстъпки статутът на главния прокурор остава практически незасегнат. Мнозинството и опозицията отхвърлиха единодушно предложението на лидера на ДСБ Радан Кънев за създаване на независима прокуратура по румънски модел. И е повече от ясно, че Цацаров ще отказва да се обяснява по конкретни дела, пораждащи всеобщо недоверие в държавното обвинение, както се случи с КТБ. Преди по-малко от два месеца той отклони твърдо поканата на четирима депутати от т. нар. "група за натиск" да се яви в парламента и да даде отчет за хода на разследването по фалита на банката. Валери Симеонов, Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров поканиха писмено Цацаров, като се позоваха именно на новата конституционна разпоредба, възпроизведена сега в съдебния закон. "Целта е да изискаме от главния прокурор да прекрати това странно мълчание", подчерта тогава Мартин Димитров.
Цацаров отговори със съобщение до медиите, в което заяви, че изслушване на главния прокурор може да бъде проведено само след решение на Народното събрание. По този повод Методи Андреев потвърди това, което каза сега и Атанас Атанасов – че главният прокурор може да се яви само по собствено желание и това е съществена слабост на конституционната промяна. "Освен че е главен прокурор, г-н Цацаров е и част от това общество. Ние го каним в качеството на главен прокурор като граждани и като народни представители, олицетворяващи един вот, да се възползва от дадената му възможност по свое собствено желание, ако той сметне, че въпросът е съществен за българското общество. Ако сметне, че прокуратурата има какво да каже досега – какво е извършил по въпросния казус, да заповяда в Народното събрание", аргументира се Андреев.
Подобни призиви едва ли ще трогнат Цацаров, защото подкрепящите го парламентарни сили ще могат с лекота да блокират всяко предложение да бъде поканен за изслушване. По всяка вероятност ще се стигне и до оспорване на текста пред Конституционния съд с мотива за нарушаване на съдебната независимост. Междувременно подновеното след близо две години разследване "КТБ" продължава да тъне в мъгла, а публиката научава само за кадрови размествания във връзка с него. След решението за прехвърлянето му от градската в специализираната прокуратура чрез повдигане на обвинение за организирана престъпна група наблюдаващият прокурор Иван Гешев беше назначен за шеф на спецзвеното в конкурс с предизвестен изход и странно оттегляне на другия кандидат Андрей Андреев. Преди дни при Гешев беше командирован и завеждащият столичното следствие Иван Иванов, като задачата е да продължат работата по разследването. Със заповед на Цацаров на мястото на Иванов е назначена Пламена Апостолова от Националната следствена служба. В последната си декларация пред Сметната палата следователката е декларирала повече от половин дузина банкови влогове на обща стойност повече от 260 000 лева. Като произход на парите са посочени средства от продажба на наследствени имоти и спестявания от заплата.
