Знаете ли, че бизнесът с доставката на телевизия у нас се трансформира изключително бързо? За масовата аудитория това може и да не е така осезаемо, но силно раздробеният до неотдавна сектор все по-чувствително се концентрира в ръцете на няколко големи играчи. Един по един малките квартални доставчици бяха погълнати от по-големите, а те на свой ред бяха придобити от най-големите телекомуникационни компании. Например "КейбълТел" и "Евроком" се превърнаха след 2005-а в най-големите фирми в тази сфера, но, усетили ползата от окрупняването на бизнеса, двата иначе основни конкурента се обединиха през 2010-а в една компания – "Близу". А тя, със своята около една трета от пазара на платена телевизия, стана част от "Мобилтел". Преди няколко години въпросният телеком купи по същия начин други два основни доставчика – "Мегалан" и "Спектрум Нет". Разбира се, всички добре знаем какъв е резултатът от липсата на сериозна конкуренция…
При платената сателитна телевизия, която за кратко време се превърна от прохождащ и маргинален бизнес в хегемон, концентрацията е най-осезаема. Основните доставчици при нея са БТК ("Виваком") и "Булсатком", а от септември 2014-а в голямата игра с чиниите влезе и "Мобилтел". Техните клиенти са почти 913 хиляди, или 51.2% от всички абонати на платена телевизия в страната, които в началото на тази година са били общо 1 784 013. Конкретно броят на потребителите на спътникови услуги бележи ръст от 11 на сто и вече значително изпреварва клиентите на кабелните оператори. Парите, които си делят трите фирми (макар че на лъвския пай още дълго ще продължат да се радват първите две компании), са 145.3 млн. лева без ДДС. Което е почти 60% от всички постъпления на пазара на платена телевизия.
Общо 245.4 млн. лв. без ДДС са приходите от разпространение на радио и телевизия на дребно в България през 2015-а. Най-голям дял има сателитната телевизия – 145.3 млн. лв., следвана от кабелната – 79.7 млн. лв., и IPTV с 20.4 милиона. Най-висок ръст се наблюдава при приходите от предлагане на интернет телевизия – 50 на сто. Сателитната телевизия отчита ръст от 4% докато постъпленията от кабелната се свиват с повече от 10 на сто.
В цялата тази офанзива на сателитните чинии обаче има един сериозен проблем. Той се корени в самата технология на предаването на телевизионния сигнал. Сателитното приемане на програми по принцип е стара технология, добре позната още през 80-те години на миналия век. И като такава тя не предлага кой знае какви възможности от днешна гледна точка. Първият недостатък, като оставим настрана зависимостта от метеорологичните условия, е качеството на образите. С малките чинии по балконите просто няма как да се получи толкова добър сигнал, от какъвто се нуждаят последните модели телевизори. С времето това разминаване ще се задълбочава и в един момент ще стане безполезно купуването на нов приемник, тъй като функциите му ще бъдат неизползваеми.
Още по-неприятна е липсата на интерактивност при сателитната телевизия. Казано иначе, тя протича еднопосочно – от доставчика към потребителя и не позволява директна обратна връзка. А бъдещето е именно в тази насока и по всичко личи, че голяма част от българското население още дълго ще остане назад в телевизионните технологии. Особено след като сателитните чинии могат да се монтират почти навсякъде и поради тази причина са предпочитани устройства в отдалечените села, вили, курорти и дори в нови столични квартали, където няма изградена кабелна инфраструктура.
Услугите "Pay-per-View" (PPV) и видео по поръчка (VOD) се предлагат само от предприятията, предоставящи кабелна телевизия, и от IPTV доставчиците. Обобщените данни показват, че броят на уникалните абонати, които поне веднъж са използвали услугата PPV, нараства с 36% през миналата година, като достига 9727. Абонатите на услугата видео по поръчка пък намаляват до 13.8 хиляди, най-вече заради възможностите на интернет и приложенията за смарт-телевизори.
Впрочем операторите се опитват да наложат новите стандарти, но това се получава трудно. Пионерът в сателитната телевизия у нас – "Булсатком", предлага услугата Fusion, която е достъпна на различни устройства през интернет. При нея, без да е необходимо да се монтира сателитна чиния или дори да се купува телевизор, може да се гледат (на лаптоп или таблет) всички програми, и то с изключително добро качество. Fusion е достъпна и чрез апликация за смарт-телевизори, което означава, че вече е възможно пълноценно телевизионно изживяване само през един WiFi рутер, без пробиване на дупки за кабели. Само че тези технологии все още са непознати за потребителите и въпреки сериозния ръст от около 25% през 2015-а те формират изключително малка част от пазара. IPTV генерира около 20.4 млн. лв. от приходите от платена телевизия, което представлява дял от малко под 8.4 на сто. Любопитното е, че над 90% от постъпленията идват благодарение на пакетни услуги, включващи IPTV, докато самостоятелното предлагане е направо пренебрежимо малко – само 16 хил. клиенти в цялата страна. Също както при сателитната телевизия обаче и интернет телевизията е основно в ръцете на няколко предприятия. В действителност само девет от действащите в момента 27 компании имат собствена платформа, докато останалите закупуват IPTV услугата и затова до голяма степен са зависими. А още по-важното е, че 93.1% от потребителите на IPTV (които са общо 237 хил.) са абонати на двата най-големи играчи в сектора – "Виваком" и "Мобилтел".
На другия полюс е старата кабелна телевизия, която завладя българските домове през 90-те. При нея нещата вървят на замиране, като най-показателното е, че за поредна година десетки фирми са подали заявление до КРС за прекратяване на дейността си. На пазара вече са останали 272 оператори, използващи кабелни мрежи, като само две трети от тях предлагат цифрово приемане. Те оперират в малките населени места, където изискванията на потребителите не са толкова големи, но независимо от всичко трудно ще успеят да се преборят с навлизането на сателитната телевизия. Ярко доказателство за трудностите на кабеларките е, че на фона на общия ръст на потребителите на платена телевизия при тях има значителен спад – от 15.5 на сто. Приходите им също се свиват – до под 80 млн. лв., и вече формират само една трета от общия оборот в сектора.
Разглеждайки бизнеса с платената телевизия, няма как да не обърнем внимание и на ефирните програми, получавани напълно безплатно. Любопитна е констатацията на Комисията за регулиране на съобщенията, че преминаването от ефирно аналогово към цифрово разпространение на радио- и телевизионните програми у нас през септември 2013-а не е оказало ефект на пазара на платените услуги. На практика проникването на платената телевизия (кабелна, сателитна и IPTV) сред домакинствата към 1 януари 2016-а продължава да увеличава дела си и достига почти 60 на сто. Същевременно е налице тенденция за непрекъснато намаляване на броя на зрителите на ефирна телевизия. Но това не бива да ни учудва, тъй като бизнес моделът на цифровите мултиплекси у нас не се случи така, както в западните държави.
