Освен че разбърка международните конфигурации, "Брексит"-ът донесе и сериозни вътрешни напрежения в Обединеното кралство. Недоволството на Шотландия от решението за излизане от ЕС и вероятността в областта да бъде проведен нов референдум за отделяне от Великобритания привлякоха световното внимание. Но вотът на жителите на Северна Ирландия също се размина с този на мнозинството жители на Англия. В резултат на това в двете Ирландии се надигнаха гласове за референдум, който да ги обедини.
Подкрепата "за" и "против" оставането в Евросъюза бе ясно разпределена между северноирландските политически формации – протестантската Демократична юнионистка партия, която винаги се е придържала към Лондон, защитаваше напускането на общността, докато католическите републикански партии като "Шин Фейн", известна в миналото с връзките си с Ирландската републиканска армия, бяха за оставане. В крайна сметка на референдума на 23 юни 55 на сто от избирателите гласуваха за оставане.
Вотът може да се обясни със силното присъствие на Европейския съюз в тази част на Обединеното кралство. През последните две десетилетия ЕС е изхарчил повече от 1.3 млрд. евро за програми, поддържащи мира в региона. Европа е гарант и на Белфасткото споразумение от 1998-а, с което бяха създадени автономни органи на управление в областта и бе сложен край на дългогодишния конфликт между католици и протестанти. Благодарение на същото споразумение днес местните жители свободно преминават границата с Република Ирландия, която дотогава беше затворена от военни заграждения. Сега обаче отхвърлянето на членството в общността породи опасения, че всичко това може да бъде изгубено и отново да избухне насилие. "Последиците може да са изключително значими", коментира преподавателят от Ълстърския университет Джон Бърн пред "Айриш таймс". "Евросъюзът е опора на мирния процес. Последиците за обществото ни ще са огромни", изтъква той.
Реакцията не закъсня. Председателят на "Шин Фейн" Джери Адамс заяви, че вотът за "Брексит" дава основание на партията му да поиска референдум. Идеята бе подета от другата страна на границата – в Република Ирландия, където като цяло са предпазливи по темата за обединението. Премиерът Енда Кени повдигна въпроса, като отбеляза, че при преговорите за излизане на Великобритания от ЕС не бива да се изключва възможността за бъдеща обединена Ирландия. Лидерът на дясноцентристката опозиционна партия "Фиана Фол" Михел Мартин също каза, че трябва да бъде проведен "обединителен референдум", ако се увеличи обществената подкрепа за прекратяване на ирландското разделение.
Показател за тази промяна в настроенията след "Брексит" може би е напливът на жители на Северна Ирландия за ирландски паспорти – до степен, че в някои пощенски клонове в Белфаст се свършиха бланките за кандидатстване. Но привържениците на Лондон не отдават голямо значение на явлението. Според видния юнионистки политик Иън Пейсли молби се подавали не по идеологически причини, а от чисто практични съображения. "Хората се притесняват, особено тези, които често пътуват. Ако можеш да изработиш системата, защо да не го направиш", коментира Пейсли пред сп. "Тайм". Неговото становище е, че дори Република Ирландия няма да остане още дълго в ЕС поради икономическата си обвързаност с Великобритания, защото, ако Брюксел прекрати свободната търговия с Лондон, това ще се окаже пагубно за републиката.
Досегашните проучвания на общественото мнение също показват, че повечето жители на Северна Ирландия предпочитат областта да остане в Обединеното кралство. Мащабно изследване след референдума за "Брексит" обаче още не е провеждано, а последиците от вота тепърва ще се усещат.
