Британският паунд загуби почти 1.4% от пазарната си оценка към всичките си 16 основни валутни конкуренти, след като на 4 август деветчленният комитет за монетарна политика на "Бенк ъф Инглънд" намали основната лихва на Острова с 25 базови пункта – до рекордно ниските 0.25 процента. Това е първото лихвено понижение там от март 2009-а насам и е част от мерките за стимулиране на английското стопанство след решението на британците да излязат от Европейския съюз. Паричните стратези, водени от банковия председател Марк Карни, решиха още да добавят 60 млрд. паунда за покупка на правителствени облигации през следващите шест месеца към вече действащата програма – до общо 435 млрд. паунда.
Предложени бяха и две схеми. Едната е за покупката на корпоративен дълг с висок кредитен рейтинг за 10 млрд. паунда през следващите 18 месеца. Другата е за заем до 100 млрд. паунда за банките, който трябва да ги убеди да продължат да кредитират дори след орязването на лихвите. Всъщност, паричните стратези не постигнаха единодушие по тези елементи от програмата, тъй като те ще увеличат банковия баланс с общо 170 млрд. паунда.
На пресконференцията след края на съвещанието на паричния комитет Карни поясни, че предприема тези мерки, защото стопанската перспектива на Острова се е променила чувствително. Икономическите индикатори са паднали рязко – повечето от тях до равнища отпреди финансовата криза. "Бенк ъф Инглънд" ревизира прогнозата си за растеж през 2017-а от 2.3 на 0.8% и от 2.3 на 1.8% през 2018-а. Бе запазена без промяна – 2%, очаквания за тазгодишния стопански ръст. Английските централни банкери очакват също спад на инвестициите през тази и през следващата година. За жилищния сектор той ще е с 4.75% през 2017-а. По отношение на инфлацията новите предвиждания са тя да достигне целевите 2% годишно през последното тримесечие на 2017-а.
Мнозинството анализатори очакват "Бенк ъф Инглънд" да понижи отново лихвите близо до нулата до края на годината. А котировките при търговията с опции показват ново поевтиняване на паунда през идните месеци.
След решението на централните банкери английската валута потъна до 1.3176 щ. долара – най-резкият срив от 15 юли насам. Абсолютният минимум за последните 31 години е 1.2798 щ. долара за един паунд и е регистриран на 6 юли, след като в деня на референдума – на 23 юни, паундът се разменяше срещу грубо 1.50 долара. Английската валута е загубила 11% от стойността си към зелените пари, откакто поданиците на кралица Елизабет гласуваха да се отделят от ЕС.
Спадът към еврото бе с 1% – до 84.55 пенса за едно евро. Впоследствие поевтиняването на английските пари продължи и в късната следобедна търговия на 4 август те се разменяха срещу 1.3129 щ. долара и 84.82 пенса за едно евро.
Монетарното решение на "Бенк ъф Инглънд" не удовлетворява английските бизнес лидери. Те поискаха от финансовия министър Филип Хамънд щедри фискални стимули, защото централната банка на страната не може да направи кой знае колко, за да върне доверието.
Институтът на директорите (организация, която подкрепя бизнес лидерите) констатира в последния си обзор растящ песимизъм за състоянието на стопанството на страната след изненадващото решение за BREXIT. В момента повечето английски фирми очакват да намалят инвестициите си през следващите 12 месеца. Резултатът се появи на фона на почти единодушните прогнози, че "Бенк ъф Инглънд" ще понижи лихвите на 4 август. По информация на организацията 60% от членовете й са се съмнявали, че подобно орязване ще окаже особено влияние. Генералният директор на института – Саймън Уокър, коментира, че като начало би било добре да се предложат данъчни облекчения за инвестициите и да се понижи корпоративният данък. Самият Хамънд ще огласи фискалните си планове в официално обръщение в края на годината. Той намекна, че подготвя смекчаване на програмата на предшественика си Джордж Озбърн за орязване на бюджетните разходи. Новият английски премиер Тереза Мей пък обеща да отмени плановете на Озбърн за бюджетния излишък през 2020-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2393 млн. евро (3912 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.35% дял от купената и продадена валута.
