Четирите национално представени работодателски организации в страната настояват за отмяна на минималния осигурителен доход по длъжности и икономически дейности . Това стана ясно от писмо на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България до министрите на финансите и труда и социалната политика – Владислав Горанов и Зорница Русинова.
Като причина за искането си работодателите посочват, че в годините след отключване на глобалната икономическа криза – след 2008 година, административно определяните прагове за минимален осигурителен доход се разминават драстично с икономическото състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Като по този начин се увеличава сивия сектор и се ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Подобни механизми за определяне на прагове на минималния осигурителен доход по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС, припомнят в писмото си работодателските организации.
Като проблем пред бизнеса у нас работодателите изтъкват и увеличаването на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест.
Миналата година бившият социален министър Ивайло Калфин инициира административно увеличение от 7.5% на праговете по професии и дейности от 2017 година. Като идеята беше основата да бъде минималният осигурителен доход за съответния бранш. Така през колективните трудови договори минималния осигурителен доход да се превърне в ефективно действаща минимална работна заплата за бранша.
