Не трябва да се заблуждаваме, че временното подобрение в нетната печалба на БДЖ, дължащо се основно на преоценки на активи и промени в счетоводната политика, означава и устойчиво подобрение на финансовото състояние в дългосрочен план, се казва в анализ на Георги Вулджев от Института за пазарна икономика.
Наскоро бяха публикувани финансовите отчети на БДЖ за първото полугодие на 2016 г., които дадоха увереност на ръководството на дружеството да заяви, че българските железопътни компании са в най-доброто си състояние от години насам. Подобрение определено има, но то не е нито толкова мащабно, колкото изглежда на пръв поглед, нито толкова всеобхватно. Да, нетната печалба след данъци значително се повишава и в двете дружества, но най-голям принос за това има не толкова някакво подобрение в ефективността на оперативната им дейност, колкото промените в счетоводната политика и преоценката на определени активи.
Според Вулджев, не трябва и постоянно да се разчита на държавно финансиране за оздравяване и погасяване на дълговете на компанията. Държавата, или по-скоро данъкоплатецът, не може да си позволи да налива пари в БДЖ до безкрай. Дружеството трябва да подобри своята оперативна ефективност, а това може да се случи само чрез дълбоки структурни реформи и където е необходимо – съкращения на линии, курсове и персонал. Ако това не може да бъде постигнато, то тогава трябва се мисли за приватизация или ликвидация.
