Европа бе изправена през последните месеци и години пред редица сериозни изпитания, но скоро ще трябва да вземе едно от най-тежките решения, откакто съществува проектът за общността на държавите от континента. Причината е поставеният от Турция ултиматум, според който или до октомври ще бъдат премахнати визите за турските граждани, или Анкара ще се откаже от сделката за възпирането на потока от бежанци, нахлуващ на Стария континент през Егейско море и гръцките острови.
"Ако не бъде постигната визова либерализация, ние ще бъдем принудени да се дистанцираме от споразумението за връщане на мигранти от 18 март", заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу пред германския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Чавушоглу посочи, че споразумението досега е давало резултат благодарение на "много сериозните мерки", които Анкара е предприела, и че крайният срок за махане на визите е началото или средата на октомври.
Два дни по-късно и президентът Реджеп Ердоган потвърди, че ако не бъде изпълнено условието за безвизов режим за турските граждани, Турция няма да приема мигранти обратно.
Постигнатата на 18 март договореност между Европейския съюз и Турция предвиждаше южната ни съседка да приема обратно всички нелегални мигранти и да връща в общността същия брой легално одобрени бежанци. Всичко това срещу задължението да и се изплатят 6 млрд. евро, да се ускорят преговорите за приемането й в ЕС и да се позволи на гражданите й да пътуват без визи на територията на обединена Европа. Ултиматумът на Анкара обаче сега идва на фона на все по-засилващите се гласове от европейските институции, че прилагането на частта от споразумението, засягаща визите, на този етап е невъзможно – заради масовите арести и потъпкването на човешките права след неуспешния преврат срещу Ердоган в нощта срещу 16 юли.
Само два дни след пуча еврокомисарят по въпросите за цифровата икономика и цифровото общество Гюнтер Йотингер изтъкна, че това няма да се случи тази година, и призова турския държавен глава да се вслуша в тревогите на ЕС за върховенството на закона в Турция.
В края на юли пък председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че сделката с Анкара може да се разпадне. "Рискът е голям. Успехът на споразумението до този момент е крехък", отбеляза той пред австрийския в. "Курир", и че ако това се случи, можем да очакваме имигрантите отново да тръгнат към Стария континент.
Така Евросъюзът е поставен пред избор. Единият вариант е да потъпче основополагащите си принципи и да капитулира пред Реджеп Ердоган, като фактически признае, че не е по силите му сам да се грижи за границите си. Другият е да поеме отново удара на бежанската вълна. Като избирането на втората опция би могло да парализира общността, ако не и да предизвика разпадането й.
Европа, разбира се, реагира. Германия и Европейският съюз не би трябвало да бъдат изнудвани от Турция в преговорите за визова либерализация за турски граждани, каза германският вицеканцлер Зигмар Габриел. Към него се присъедини външният министър в Берлин Франк-Валтер Щайнмайер. Запитан дали Турция може да "изнудва" ЕС за споразумението, той бе категоричен пред вестник "Райнише Пост", че "това е абсурдно".
Фактите обаче са следните. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците над един милион мигранти са пристигнали в Европа през 2015-а, главно от Турция. Пристигналите през тази година са над 250 000, което е повече от броя за първите шест месеца на 2015-а, но не бива да се забравя, че истинският миграционен пик бе през второто полугодие. Сега всеки ден в Гърция акостират десетки мигранти, но преди една година се брояха с хиляди. Същевременно на турска територия се намират между 2 и 3 милиона бежанци от войната в Сирия, като това не включва жителите на Африка, Близкия изток, Афганистан и Пакистан, желаещи да се преселят в Европа – и всички те са потенциални кандидати за една нова бежанска вълна, стига Турция да ги "пусне".
Какво ще предизвика това? Говорителката на Еврокомисията по въпросите за миграцията Туве Ернст предупреди, че дори и малка част от тях да преминат през морето, това ще доведе до "задръстване" в приелите ги страни и по-специално в Гърция. В обхванатата от перманентна икономическа криза държава в момента има към 60 000 мигранти. Което означава, че тя и Германия, където те са над милион, ще понесат основните поражения от новата вълна. Ударът, подготвян от Анкара, е добре прицелен – ако Гърция може да бъде определена като "слабото звено" на ЕС, Германия несъмнено е опората му и ако тя бъде разклатена, последиците ще са непредвидими. Независимо от тежкия миграционен товар досега Германия успяваше да запази относителна стабилност насред напрежението, обхванало континента от Франция до Източна Европа. Управляващите там продължават да се радват на подкрепа, като това се обяснява с вярата на гражданите в способността на правителството да контролира ситуацията. Никой обаче не може да гарантира какво ще се случи при нова миграционна вълна.
Крайното решение, изглежда, ще бъде взето от "силния човек на Европа" – Ангела Меркел. Досега тя бе изключително предпазлива в изказванията си, но няколко дни след пуча заяви, че "засега" не вижда признаци Турция да не изпълнява задълженията си по споразумението за мигрантите.
