Седмица преди да излязат резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете, българският банков сектор изглежда в много добра кондиция. Данните на БНБ за първото полугодие на 2016-а показват, че ликвидните активи са 28.7 млрд. лв. и осигуряват изключително високата 36.64% ликвидност. Капиталовата адекватност е над 22 процента. Печалбата расте и в края на юни 2016-а е 773.48 млн. лв. – със 170 млн. лв. повече в сравнение с първите шест месеца на миналата година.
Централната банка дори отчита ръст на изглеждащия замръзнал кредитен портфейл. Според статистиците й този ръст е 254 млн. лв. за фирмите за второто тримесечие на 2016-а спрямо първото, 58 млн. лв. за жилищните заеми и със 103 млн. лв. за потребителските. Има увеличение и при финансирането, предоставено на небанкови финансови институции – лизингови дружества и фирми за бързи заеми. Независимо от това обаче общият размер на кредитите за фирми и граждани в края юни от 51.14 млрд. лв. си остава по-нисък в сравнение както с края на 2015-а, когато е бил 51.6 млрд. лв., така и със средата на 2015-а, когато е бил 52.42 млрд. лева. Явно спадът в тази област е толкова сериозен, че трудно ще бъде компенсиран до края на годината. Причините за това са две и са взаимно обвързани. Първата е липсата на достатъчен брой платежоспособни клиенти, които да искат заеми. Втората е прегледът на качеството на активите, при който
вече отпуснатите заеми се оценяват по много по-строги критерии
от стандартните. Това потиска апетита на банките да поемат допълнителни рискове и ги кара да затягат изискванията си към кредитополучателите дотам, че заеми могат да получат само клиенти, които на практика не се нуждаят от тях.
По правило заеми се отпускат само на компании, които по своите отчети и движения по сметки могат да докажат, че разполагат с достатъчно голям положителен паричен поток, с които да покрият текущите си разходи за дейността и средствата по обслужване на задълженията си и разполагат с активи, с които да обезпечат дълга си поне на 120% от размера му. Гражданите пък могат да се докопат до заем единствено ако доходите им, по които плащат социални осигуровки, надхвърлят поне с една трета размера на всичките им дългове към банки. Като в този случай към общия размер на дълговете се включват и лимитите по кредитни карти – без значение дали са усвоени, или не. Всички тези правила силно свиват броя на клиентите, годни да получат нов кредит. Истината е, че именно заради тези правила немалка част от хората просто са принудени да се обърнат за заем към фирмите за бързо кредитиране. Но това бързо предизвиква недоволството им заради далеч по-тежките условия по заемите от лихварите. И е обяснимо, защото самите лихвари са посредници на парите, взети от банките, които предоставят на гражданите при три до пет пъти по утежнени условия.
В момента обаче банковият сектор се е фокусирал в успешното приключване на
прегледа на качеството на активите
Това рефлектира не само в затегнатите правила за кредитиране, но и в някои промени на счетоводната политика, които се отразяват и на финансовия резултат.
И печалбата на банките наистина е голяма. Лихвите и по кредитите, и по депозитите намаляват. Но по кредитите за една година те са се свили с около 20%, докато по депозитите са паднали двойно, което позволява на кредитните институции да повишават чистия си лихвен доход. Същото се отнася и за таксите и комисионите. Друг фактор, повишаващ печалбата, е свиването на административните разходи и на тези за провизиране на кредити. За една година разходите за провизии са паднали с близо 90 млн. лева. Това се дължи както на ударното събиране на вече отпуснати заеми и слабия ръст на нови такива, така и на видима промяна на счетоводната политика на много от банките. Докато до 2015-а те упорито заделяха провизии, сега – през първото полугодие на 2016-а, много банки са сложили акцента върху постигането на максимално висок финансов резултат. И за това си има причина.
Прегледът на качеството на активите
се извършва на базата на данните за 2015-а. Дотогава който провизирал – провизирал. След това, ако прегледът установи необходимост от допълнителен разход за провизии, той ще се покрива от финансовия резултат – печалбата, за 2016-а. Ако и печалбата се окаже недостатъчна, за да покрие установения допълнителен разход, банката излиза на загуба, с която се намалява капиталът й. Точно по тази причина много банки се фокусираха върху постигането на високи печалби за 2016-а, като на годишните си общи събрания, на които те приеха резултатите и разпределението на финансовия резултат за 2015-а, взеха решение да капитализират и постигната печалба към полугодието на 2016-а.
На целия този фон е добре да се направи и една
оценка на покритието на кредитния портфейл
на банковия сектор с провизии.
Към края на юни 2016-а общият размер на заделените от банките провизии е 5.45 млрд. лв., което осигурява покритие от 10.66% върху целия кредитен портфейл и 67.53% върху размера на всички просрочени над 180 дни заеми. Покритието изглежда доста прилично, като се има предвид, че по просрочените кредити има обезпечения с имоти и особени залози, които, продадени дори на една трета от стойността си, ще са достатъчни, за да покрият разликата до 100 процента.
Друг е въпросът колко от редовните заеми и тези, които са под наблюдение, ще се окажат наистина читави и колко от тях ще трябва да се провизират допълнително. Това ще стане ясно едва след като излязат резултатите от прегледа на качеството на активите.
При наличните сега данни се вижда, че
при осем банки покритието с провизии
на кредитния портфейл е доста под средното за системата. Някои банки дори отчитат до два пъти и половина по-ниско покритите. Ясно е, че има банки като "Societe Generale Експресбанк" и "ПроКредит Банк", при които делът на проблемните кредити е много по-нисък от средния за системата. Случилото се с Корпоративна банка преди две години обаче само доказва, че няма банка, чиито реални резултати в кредитирането да са драстично по-добри от средните за системата.
Затова при оценката на финансовите резултати на банката в. "БАНКЕРЪ" коригира разходите за провизии на всяка от тях, увеличавайки ги за тези банки, които имат покритие с провизии под средното за системата. Съответно с тези разходи за провизии намаляваме финансовия им резултат, а оттам и капитала и коефициентите за възвръщаемост.
Общият недостиг на провизии в банковата система, изчислен на базата на описания принцип за корекции към края на юни, е малко над половин милиард лева.
93% от недостига на провизии се дължи на четири банки
чиито имена по обясними причини няма да назовем. Сигурни сме, че заради крайно консервативните правила, по които се провежда прегледът на качеството на активите, той ще покаже около три пъти по-голям недостиг на провизии, чийто носител отново ще са основно тези четири банки.
Очаквано, БНБ ще възприеме следния подход спрямо кредитните институции с установен голям недостиг на провизии. На първо място ще бъдат задействани планове за тяхното възстановяване. На въпросните банки ще бъде даден срок от три месеца, в който те да предложат мерки за попълване на капиталовия недостиг, възникнал вследствие на загубата, предизвикана от допълнителния разход за провизии. Тези мерки ще включват увеличаване на акционерния капитал с вноски от досегашните акционери и чрез привличане на нови инвеститори.
Очаква се БНБ да даде възможност и за продажба на кредитни портфейли, клонове и цели бизнеси, което също ще води до увеличаване на капиталовата адекватност. За осъществяването на тези мерки също ще има краен срок, който вероятно ще е от шест до девет месеца. Това е нормална практика, която вече се прилага от Европейския банков орган и в Европейския банков надзор при приключилите през юли 2016-а стрес-тестове за банковите групи в държавите от еврозоната.
Ако
мерките по възстановяване не дадат очаквания положителен ефект
БНБ като надзорна институция ще трябва да предприеме мерки за преструктуриране. По своята същност те представляват смяна не само на ръководството, но и на мажоритарния собственик на банката. И дори още по-крайната мярка по одържавяване на здравата част от нея и обявяването в несъстоятелност на институцията, в която са останали лошите активи.
До процедура по одържавяване обаче едва ли ще се стигне, независимо че правителството взе кредит от над 6 млрд. лв. от международните пазари, които стоят във Фискалния резерв. Ако въобще станем свидетели на подобен вариант на преструктуриране, то той ще бъде приложен за не повече от една или две банки с активи под 2 млрд. лв. и привлечени средства от граждани и фирми – под 1.5 млрд. лв. – пари, които са на разположение на Фонда за гарантиране на влоговете. Така че дори при екстремално развитие на събитията проблем не би трябвало да има. Такъв може да се появи за банковата система единствено и само ако политиците и прокуратурата не решат да развеят знамето на популизма и да се развилнеят така, както направиха от средата до края на 2014 г., сривайки КТБ.
