Парламентът излезе отпуска и остави Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол без председател на надзорния свет. След като Юлия Ненкова, която съвместяваше работата на заместник кмета на Столична община, с председателското място в Агенцията бе избрана от Народното събрание за председател на Комисията за защита на конкуренцията, поста и остана свободен.
Така за креслото, което тя заемаше от 2010- а насам (след обединението на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол), се очаква наесен да започне
поредното надцакване с мераклии.
Надзорният съвет се състои от седем членове, които се избират и освобождават от Народното събрание, трябва да бъде попълнен. Както повечето от администрациите, подчинени на Министерския съвет, и състава на този орган винаги е бил избиран след политически договорки. В момента „властта“ там е разпределена между ГЕРБ ( Орлин Иванов и Михаил Владов), Коалиция за Българиия ( Руси Статков), Движението за права и свободи ( Севджан Съдкъев) Петър Петров (Атака) и Димитър Бъчваров от предишната Синя коалиция.
Шеф на Агенцията е Емил Караниколов , също от редиците на управляващата партия.
Тъй като всички постове в нея са
въпрос на политически договорки,
нищо чудно при променената политическа конюктура, креслото на Ненкова да бъде дадено на новите коалиционни партньори на ГЕРБ – групата на Патриотичния фронт. На този етап никой не смее да спомене и едно име, но със сигурност „наддаването“ вече е започнало.
Апетитът към мястото, няма как да не бъде провокиран, тъй като точно Надзорният съвет контролира дейността на агенцията и одобрява приватизационните сделки, чиято стойност е над 500 хил. лева. Независимо от факта, че този тип сделки се сключват чрез публичен конкурс или търг, точно този съвет дава становище по отношение на тяхната законосъобразност и следи за съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии. Като се има в предвид пък броя на неизпълнените задължения по някои от сключваните през годините приватизационни договори, точно това е и органът, който одобрява сключването на споразумения за разсрочване на поети с приватизационни договори задължения.
С други думи председателят му, далеч не е маловажна фигура в цялата история. А макар, че вече са раздържавени по-голяма част от предприятията от основните отрасли на икономиката и ресурсът от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, е значително ограничен, все още има какво да се продава.
До края на миналата година общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлизаше на 66.31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн.лева по балансова стойност към 31 декември 1995-а). В резултат от осъществените през 2011-а продажби на държавни активи, беше завършено раздържавяването на подлежащите за приватизация активи към 1997-а (изчислени на 383 млн.лева по балансова стойност).
До края на миналата година са били продадени дялове и акции от 5 266 държавни предприятия – 2 939 цели предприятия и 2 327 обособени части. Извършени са 4 249 продажби на миноритарни пакети и 12 продажби на имоти – частна държавна собственост. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на 12 543 млн.щ.долара, включително 6 494 млн. щ. долара договорени плащания по сделките. Поетите или изплатени задължения от купувачите са на стойност 1 192 млн. щ.долара, а 4 857 млн. щ.д. поети ангажименти за инвестиции. Това са цифрите по официални данни на Агенцията.
Най-голям е броят на приватизираните предприятия
и продадени обособени части в сферата на промишлеността (1 647 броя), търговията (1 177 броя), земеделието (621), строителството (536), туризма (526) и други.
Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. Сред тях са някои от доста скандалните сделки, за които в. „Банкеръ“ е писал нееднократно.
От началото на приватизацонния процес до сега са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България – “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други и то на безценица. Или по-точно според размера на активите им по балансовата им стойност към 31 декември 1995 година.
Да не говорим за сделките по приватизацията на електроразпределителните дружества, купищата ТЕЦ-ове и “Българска телекомуникационна компания” , горчивият вкус от които няма как да изчезне скоро.
Уж с приемането през 2002-а на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол бяха регламентирани основните принципи при приватизацията като ясни и прозрачни правила и процедури за всички участници в процеса, равнопоставеност на инвеститорите и осъществяване на икономически ефективна приватизация като предпоставка за устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност на приватизираните дружества, с надеждата че грабителството на държавни активи ще спре, но последващата история показа, че и той не успя да промени психологията на нашенските управници.
Надявахме се, че заложените в норматива основни методи за продажба на пакети от акции и дялове на предприятията, коити ставаха с публично оповестени конкурси или търгове, ще ликвидират поразиите от методът … „преговори с потенциални купувачи“, но и в този случай
не можем да се похвалим с „поразителни“ успехи.
След март 2002-а, са осъществени 2 421 продажби на пакети от акции (дялове на предприятия, обособени части и имоти-частна държавна собственост) , което се равнява на 25.41% от осъществените продажби през периода 1993 – 2015 година.
С измененията в нормативната база се ускориха продажбите на миноритарни пакети от акции и дялове на предприятия. По този начин бяха осъществени 1 959 продажби от дружества с под 50 % държавно участие, което представлява 46.10% спрямо общия брой на осъществени продажби на миноритарни пакети от началото на приватизационния процес.
Последвалите изменения и допълнения в подзаконовата нормативна база през 2003-а доведоха до ускоряване на приватизационния процес чрез по-широко използване на механизмите на “БФБ-София” при провеждането на неприсъствени публични търгове, централизирани публични търгове и публично предлагане. Тук трябва да отбележим, че до влизане в сила на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол са реализирани само 46 продажби чрез публично предлагане на пакети от акции на “БФБ-София” АД. Общо реализираните продажби на “БФБ-София” АД след влизане в сила на ЗПСК са 1 900 броя (78.48% от всички продажби през този период – 2 421 броя). Осъществени са 36 централизирани публични търгoве.
През миналата година Агенцията за приватизация осъществи седем приватизационни продажби, от които две продажби на пакети от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие, две сделки за обособени части и три сделки за имоти-частна държавна собственост.
Приватизационни проекти за тази година според годишния план на Агенцията по приватизация включва софийските дружества – “Българска фондова борса – София” АД, “БДЖ Товарни превози” ЕООД, “Военно издателство” ЕООД, ВМТ “Орбита” АД, „Институт по маркетинг“ ЕАД, “Международен панаир – Пловдив” АД, „Монтажи“ ЕАД, “Овча купел” ЕООД, “САПИ” ЕООД и „Плод и зеленчук“ ЕООД – Габрово, “Русалка” ЕООД – Варна и “Свободна безмитна зона – Бургас” АД.
Продължава и разпродаването на купища имоти в цялата страна.
С други думи, има още какво да "надзирава" бъдещият председател.С други думи, очакваме да разберем коя от политическите сили, ще покаже повече мускули.
