Основният въпрос е как ще се отрази новото изискване съдебните заседатели да не бъдат избирани за повече от два мандата към един и същи съд на вече висящите наказателни дела пред съдебни състави, в които има такива заседатели – с три и повече петилетки "заседателски стаж" зад гърба си. А те са десетки в страната.
В бързината да се приеме законът явно на никого не му е хрумнало да напише в него ясна разпоредба, с която да уреди статута на съдебните състави по висящите в момента дела.
За пропуска обаче веднага се усетиха адвокатите. И още в първите дела наесен се очаква да завалят искания за отводи на съдебните състави, защото съдебните заседатели в тях няма да "отговарят" на императивна норма в закона. А ако тези отводи бъдат уважени от съда, това ще означава прекратяване и връщане на дела в началната им фаза – за разглеждане от нов състав.
А иначе законодателят направи опит да уреди далеч по-детайлно статута на съдебните заседатели, който досега се "крепеше" основно върху една позастаряла наредба. Това впрочем съвсем не е маловажен въпрос – вече има десетки случаи на наказателни дела, по които са издадени присъди, произнесени само от съдебните заседатели. Нищо, че по традиция тяхната роля се възприема като "второстепенна" и току през някоя година се появи идея въобще да бъдат изтрити от правния мир.
На първо място, се променят критериите, на които трябва да отговаря един кандидат за съдебен заседател: той вече може да е на възраст от 21 до 68 години, но трябва задължително да има поне средно образование. Отпаднало е изискването мераклиите да имат добро име в обществото, но за сметка на това пък ще имат задължение да представят документи, че не страдат от психически заболявания – нещо, което досега никой въобще не проверяваше. Освен това те също ще трябва да си носят документ, че нямат съпричастие към Държавна сигурност и към разузнавателните служби на Българската народна армия, ако са родени преди 16 юли 1973 година". Въвеждат се и условия за несъвместимост: кандидатите да са съдебни заседатели не трябва да бъдат общински съветници или членове на партийни ръководства, не могат да работят и в органите на реда или съдебната власт, отделно им се слага и абсолютна забрана да бъдат избирани за повече от два мандата към един и същи съд.
Променя се мандатът на съдебните заседатели – от пет на четири години. А изборът им ще става по нов и доста по-тежък ред. Кандидатите пак ще бъдат избирани от общите събрания на съдилищата. И пак ще се предлагат "по списък" от общинския съвет.
Но общото със старата процедура свършва дотук. Занапред всеки ще може да се кандидатира за съдебен заседател сам, като директно подаде документи в местния общински съвет – без да е нужно да се търси братовчед партиен лидер, който да го урежда "с връзки". Процедурата по избора няма да се прави "на тъмно" – общинските съвети ще са длъжни да пускат обявления във вестниците, а документите на кандидатите, барабар с автобиографиите им, ще бъдат оповестявани в интернет. Самите кандидати пък ще ходят на "публичен кастинг" – изслушване, на което ще трябва да отговарят на поставени въпроси, за да може все пак да получат одобрението на старейшините. А изборът ще става с мнозинство, включващо повече от половината от присъстващите.
Следва още една проверка – вече от съда, после избор от общото събрание на съдиите, плюс полагане на клетва. Но има и още: за първи път се предвижда съдебните заседатели също да бъдат обучавани от националния Институт по правосъдието – като съдиите и прокурорите. Въвежда се и задължително разпределение на заседателите "на случаен принцип" за всяко съдебно дело поотделно.
