От следващата година магистратите – съдии, прокурори и следователи, ще подават т. нар. си "имуществени декларации" вече не пред Сметната палата, а пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. Всъщност това вече ще е декларация в две части: за имущество и за интересите. А отделно и за всяка промяна в тях.
В "имуществената" част магистратите ще декларират буквално и "майчиното си мляко" – имоти, МПС, влогове, сметки, вземания, задължения и кредити на стойност над 10 000 лв., включително и когато става дума за задължения по кредитни карти. Ще се описват също ценни книжа и фирмени дялове, всички странични доходи над 1000 лв. (от наеми, лекторски, участие в проекти, авторски възнаграждения и други), както и всяко чуждо имущество на стойност над 10 000 лв., което семейството на магистрата ползва за повече от три месеца. В декларацията ще се вписва и всеки разход над 1000 лв., похарчен за обучение и пътувания на магистрата и семейството му, включително и ако са поети от трети лица.
В другата част на декларацията, която е посветена на интересите на магистрата, той ще трябва да запише всеки "договор с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба" – каквото и да значи това. Както и данни за "свързаните" с него лица – съпрузи и фактически съжителстващи на семейни начала, роднините, сватовете и тези, с които магистратът има "икономически и политически зависимости".
По всяка от подадените декларации ще се прави проверка – за достоверността на фактите в нея. В хода на тези проверки инспекторатът ще има право да иска данни и справки от кредитния регистър, включително и да се разкрива банкова тайна, ако се налага, както и застрахователна и осигурителна информация. След проверките ще има доклад – има ли несъответствие в данните, или всичко е наред. Ако несъответствието е за над 5000 лв., ще се прави втора, допълнителна имуществена проверка. Тогава вече задължително ще се изискват данни за наличностите и за движението на средства по банковите сметки на лицата, за реализираните от тях сделки с финансови инструменти, ще се събират доказателства, а "сгафилият" магистрат ще бъде викан за обяснения.
Но проверката на имуществото въобще не е единствената, на която ще бъдат подлагани хората в тоги, защото законът им е предвидил още четири напълно нови: за почтеност, за конфликт на интереси, за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки за нарушаване на независимостта. Те ще се правят по сигнал, по искане на самия магистрат, служебно от Инспектората или по публикации в медиите. Сигналите от граждани задължително трябва да не са анонимни – изисква се пълната информация за подателя и подпис. Освен това трябва да е приложена конкретна информация: за възможни свидетели, документи и други. Самоличността на подалите сигнали срещу магистрати обаче ще бъде пазена в тайна.
Какво ще представляват тези проверки? Проверката за почтеност например ще има за цел да установи "дали лицето приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност". Проверката за независимост пък ще търси дали при изпълнение на служебните си задължения магистратът упражнява или се поддава на натиск, заплахи, на стимули, на преки или косвени влияния. Действията, накърняващи престижа на съдебната власт, пък са определени като такива, които са "в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие" и компрометиращи честта.
Ако при тези проверки Инспекторатът установи нарушение, той ще предлага на съответната колегия на ВСС да бъде наложено дисциплинарно наказание на съдията или на прокурора. Дисциплинарните наказания за магистратите впрочем също са променени. И то в посока смекчаване – факт, който изглежда твърде странно на фона на все по-нарастващото неодобрение на обществото към качеството на работата на съдебната система. Така например наказанието "намаляване на заплатата" вече ще може да се налага максимум за 12 месеца, а не за две години, както бе досега. При това и "удръжките" от надниците на магистрата ще са по-малки: до 20 на сто вместо до 25 процента. Понижаването в ранг или в длъжност също ще може да бъде налагано максимум до една година, а не за три, както беше по стария закон.
Най-заплетена обаче изглежда ситуацията с конфликта на интереси – ако такъв бъде установен. Според закона "конфликт на интереси е, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес( б.ред – интерес, носещ каквато и да било облага за магистрата или семейството му), който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или на задълженията му по служба".
Магистрат, който има частен интерес, е длъжен да подаде декларация за конфликт на интереси пред Инспектората към ВСС и да прекрати изпълнението на правомощията си по отношение на съответното лице или дейност – т.е. да си направи отвод. Въпросът е какво се случва, ако въпреки всичко той реши да правораздава и конфликтът лъсне.
Сложността идва от това, че досега с установяването на такива нарушения се занимаваше само Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Тя проверяваше всички публични фигури в държавата, включително и магистратите. А след няколко месеца се очаква да се пръкне и новото антикорупционно бюро, замислено в закона на Кунева, което ще събере под една шапка КПУКИ, БОРКОР и Комисията за конфискация на незаконно имущество. Магистратите ще са и негови "клиенти".
Някъде там, между действащата сега комисия и бъдещия антикорупционен орган, се намества и Инспекторатът, който с промените в конституцията получи новите си правомощия да прави проверките за "интегритета" на магистратите. А в приетите промени на ЗСВ е направен опит да се уточни каква ще е "стиковката" помежду всичките тези органи. И какъв е резултатът: Инспекторатът ще прави проверките за конфликт на интереси. Ако има данни за такъв конфликт – ще се внася предложение до съответната колегия на ВСС. Тя пък ще го установи със свое решение. Това решение, естествено, ще подлежи на обжалване. И ако влезе в сила, самото изпълнение на санкциите пък ще се прави от съответния "компетентен орган" – т.е. от сегашната комисия или от бъдещото бюро.
