Основното разделение след референдума от 23 юни, на който мнозинството британци гласуваха за излизане от ЕС, минава по линията "повече Европа – по-малко Европа", като въвеждането на единната европейска валута на територията на ЕС е съществен елемент от дискусията. Само ден след вота външните министри на Франция и Германия Франк-Валтер Щайнмайер и Жан-Марк Еро представиха план, според който страните от ЕС трябва да се откажат от собствени валута и граничен контрол, въоръжени сили, специални служби, отделни данъчни системи и да обединят външната си политика. Междувременно стана известно, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер подготвя план за ускоряване на европейската интеграция чрез експресно вкарване в еврозоната на страните членки, които още не са в нея.
Идеите за "Свръхевропа" срещнаха остра съпротива. Консервативните партии излязоха с контрапредложение в противоположна посока: "национални решения, където е възможно, и европейски решения, където е необходимо", както го формулира холандският премиер Марк Рюте. Що се отнася до всеобщото въвеждане на еврото, заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който наследи финансовия ресор в комисията от оттеглилия се британец Джонатан Хил, побърза да заяви, че разширение на еврозоната няма да има през следващите три години.
Очаква се въпросът за пътя, по който ще поеме Европа след BREXIT , да бъде в центъра на срещата на върха на лидерите на ЕС в Братислава на 27 септември.
Помните ли като издигаха флага ни в централата на НАТО в Брюксел, как бившият ни външен министър Мони Паси отърколи два реда сълзи. Заслужена гордост. Дай, Боже, всекиму.
Дай, ама не дава! На Бойко – освен опасните за ребрата на Меркел прегръдки, едва ли нещо друго като международен престиж ще му остане. Магистрали и метро има, но навън това не е подвиг. А пък мандатът напредва, трябва нещо да се направи – с Шенген и с еврозоната поне. За да може и Бойко да пролее една сълза като Паси и да каже със законна гордост: "Онези, царистите, ни вкараха в Европа, но аз ви направих пълнокръвни европейци."
А Бойко си стана изпечен дипломат. С приемането на еврото така върти на шиш западните институции и държавници, че те вече и без да искаме може да ни поканят, или пък като поискаме – да ни отрежат.
Преди малко повече от година премиерът Борисов беше заявил, че докато не се дисциплинират държавите в еврозоната (тогава имаше предвид финансовата разхайтеност на Гърция), не вижда смисъл страната ни да бърза с членството. "Ако сега бяхме в еврозоната, също щяхме да дадем пари за Гърция – по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично", им каза Бойко в очите. Логично и прагматично.
Година по-късно – на 1 юли тази година, Бойко повтори същото, но се обърна директно към шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Той удари една контра на люксембургеца заради публикации в медиите, че е поискал България да приеме еврото.
Преди броени дни обаче
палачинката внезапно се обърна.
"България е готова да започне подготовката за въвеждане на еврото", гордо заяви Борисов. Това беше ролята му в измисления дует с вицепрезидента на Еврокомисията Кристалина Георгиева. Тя (която винаги е в дъното на нещата) отправи съвет към страната ни да превърне влизането в еврозоната от приоритет в план за действие.
Но и уплашените от BREXIT еврокомисари още не могат да дойдат на себе си и говорят като насън. Няма единно мнение по това да се резширява ли зоната на единната валута, или не.
Единственото "черно на бяло" е един доклад от началото на юни, в който от българския превод се вижда, че "не ни щат".
"Нито една от седемте страни, поели ангажимент да влязат в еврозоната, включително и България, не отговаря на необходимите условия." Това пишеше в доклада за конвергенция на Европейската централна банка, в който са разгледани България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Решението дали дадена държава да бъде приета в единния паричен съвет има и политически оттенък. Влизането във валутния механизъм ERM II, който е необходимо условие по пътя към еврото, не се случва по само конкретните Маастрихтски критерии, а е и на база на споразумения с членките и ЕЦБ.
България отговаря и на четирите числови Маастрихтски критерия. Според авторите на доклада обаче съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията. Те допускат, че процесът на догонване на доходите и икономиките на държавите от еврозоната може да доведе до по-високи стойности. Затова е нужна и подходяща политика за избягване на прекомерен ценови натиск.
От ЕЦБ посочиха още, че "в дългосрочен план
България е изправена пред средно големи рискове
за фискалната устойчивост – отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи.
Авторите му са на мнение, че България би имала полза от широкообхватни структурни реформи за подобряване на институционалната и бизнес среда, което пък би привлякло повече преки чуждестранни инвестиции. От решаващо значение е да се намали корупцията и да се осигури независима и ефикасна съдебна система.
Мераците на Бойко
да се измушим в еврозоната чрез политически компромис, както беше и при приемането ни в ЕС, особено и с оглед на българското председателство на ЕС през 2018-а, обаче, меко казано, не кореспондират с негласно изразеното мнение на Българска народна банка. А това са все пак хората, които би трябвало най-добре да разбират от тази тема.
От Програмата за управление и реформиране на банковата система, публикувана през ноември 2015 г. на сайта на БНБ, става ясно, че членството в Единния надзорен механизъм за България вече не е поставено като цел. Централната банка няма намерение да придвижи страната към влизане в Еврозоната.
Тази позиция явно демонстрира
мнението на подуправителя на БНБ Калин Христов
още от 2013-а насам, който апелира към въздържание. Тогава той се беше уплашил от конвергенцията и общата фискална политика, защото ако ние наложим високи данъци, то никога няма да привлечем капитал. "Това е доста плашещо", предупреждаваше тогава банкерът. То не че с плоския данък привлякохме кой кой знае какви инвестиции, но страхът си и страх. А според редица експерти би било адекватно, от гледна точка на политическите приоритети на страната, да заявим официално своето намерение и да оставим на ЕЦБ да вземе политическо решение за разговори с България.
Вероятната причина
централните банкери да тупкат топката
на едно място, е да се уверят, че е преминала опасността бедните държави в ЕС да теглят заеми, за да спасяват по-богати държави.
В разрез с централните банкери още от миналата година
финансовият министър го тегли към единната валута
Българското правителство ще започне разговори с правителствата на 19-те страни от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута, съобщи Владислав Горанов във Вилнюс в началото на миналата година, по време на гостуването си по повод влизането на 19-ата страна от ЕС в еврозоната и окончателното премахване на местната валута. "Налице е политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото", каза Горанов, но не определи конкретни дати за влизане в чакалнята на механизма ERM 2 и последващо приемане на еврото като официална валута. По думите му обаче е напълно възможно страната да влезе поне в "чакалнята" на еврозоната до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство.
Самотният правителствен оптимизъм
обаче не се споделя от анализаторите. Според бившия вицепремиер Николай Василев – и не само според него, от макроикономическа гледна точка България отдавна е готова да приеме еврото, дори по-готова от мнозина сегашни членове на еврозоната. Държави като Гърция, Италия, Белгия никога не е трябвало да влизат в еврозоната, според някои от критериите, заяви Василев, докато България може – защото поне формално ги покрива. Политически е въпросът, продължи бившият министър от кабинета "Сакскобургготски" – ние искаме ли действително да влизаме в еврозоната и искат ли ни държавите членки там.
Финансистът Емил Хърсев също е категоричен, че ние може и да искаме да влезем в еврозоната, но тя не ни иска. Западните политици нямат нагласата да ни преглътнат като нов евров съюзник, убеден е той. Освен че и за самите българи това е твърде неизгодна опция.
Засега е ясно, че нищо не е ясно. Много вероятно е и в Европа по този въпрос да вървят процеси на задкулисност. С кои държави да подсилят еврозоната пред очерталите се валутни трусове след BREXIT.
Ханке не си дава борда
Молба за членство на България в еврозоната?
Това ще бъде катастрофална грешка и пълна загуба на време, коментира и при последното ни втурване към еврозоната "бащата на валутния борд на България" Стив Ханке. "За мен подобно решение отразява увереността на правителството. Не мисля, че те наистина разбират това, което правят. Напълно съм против. Винаги съм бил против. Причината е, че единственото нещо, което трябва да направите, е да погледнете Гърция и да видите какво ще стане с България, ако се присъедини към еврозоната. Ще изгубите цялата финансова дисциплина и ще бъде много зле за България."
"Ако това е посоката, политиците ви са объркани и не разбират нищо", категоричен бе той. "Нищо не са научили и продължават със старата песен от времето на първия кабинет на Борисов, когато Дянков ме изненада и каза, че България ще приема еврото. Оставам озадачен отново от това, което се случва", допълни професорът.
