Всенародна радост от седмица насам. Банките са с рекордни печалби. Значи са стабилни. Стрес-тестовете няма да предизвикат ненужен стрес, значи всичко е наред.
А дали всичко не е един счетоводен театър?
Банките репетираха за проверките на активите им още от есента на миналата година. В първо действие, още преди да формират печалбите си за 2015 г., те попълниха резервите си (тези, които можаха) според бъдещите изисквания. Освен традиционните резерви по групи кредити те заделиха и 5% допълнителен капиталов буфер на база цялостната им кредитна експозиция (по европейска директива). И така, възходящият тренд на банковата печалба до октомври през ноември рязко обърна стрелката надолу.
С приближаващия край на 2015 г. и привеждането на финансовите отчети в приличен вид преди проверките на качеството на банковите активи и стрес-тестовете за системата печалбата на банките рязко намаля. През ноември 28-те кредитни институции спечелиха 24.54 млн. лева. Положителният финансов резултат регистрира намаление с 55.4% на годишна база и беше по-малък със 78% (рекорден срив!!!) спрямо предходния месец.
Така банките записаха най-малката си печалба за 2015 г., месец преди нейния край. За сравнение – през октомври секторът отчете втората си най-висока печалба за 2015 година.
С това първото действие на постановката приключи.
Дойде 2016 година. Второ действие.
Още от първите дни на Новата година доста банки увеличиха някои от основните такси за услуги. А известно е, че доходите от такси и комисиони заемат все по-голям дял в печалбата на трезорите у нас, тъй като през последните години кредитирането е около границата на замръзване.
Финансовите институции вече променят тарифите си по няколко пъти годишно, т.е. повишават цените на услугите. Клиентите последни разбират за теслата, ако въобще се усетят, защото в повечето случаи това става с промени във вътрешните правила. Които пък се гласуват на управителни съвети, където се гледа и "секретна информация", и да се видят решенията от клиент е трудно, а най-често – невъзможно.
Основните услуги, които повишиха цените си, бяха поддръжката на разплащателни сметки, теглене на пари от ПОС терминал, обслужване на кредитна карта, генерирането на нов ПИН код за карта, поддръжка на депозитни продукти, спестовна сметка.
Въпреки честите увеличения на таксите лихвите остават основният източник за печалба на банките. В последните години това се дължи най-вече на продължаващото спадане на лихвите по депозитите. Така по-бързо намаляващите лихви по влоговете, ударили нулата (или малко над нея), изцяло компенсират загубите на трезорите от намалената цена на заемите. В сравнение с шест години назад банките печелят двойно повече от бързия спад на лихвите по депозитите. От 2009 г. насам разликата (маржът) между лихвите по кредитите и по депозитите – се е увеличила от 5.76 до 9.63 на сто. В момента лихвите по кредитите варират от 4.5 до 9 на сто в зависимост от заема и неговото обезпечение, а тези по депозитите на гражданите устойчиво паднаха под 1 процент.
Към ноември 2015 г. (един ключов за банковата система месец поради рязката промяна в тренда, за който вече прочетохте). Приходите от лихви достигат 3.348 млрд. лв., но за година те са намалели с над 270.3 млн. лева. Причината за това са по-ниските лихвени нива по заемите.
В същото време заради рекордното намаление на лихвите по депозитите разходите за изплащане на лихви също намаляват. Докато в края на ноември 2014 г. тези разходи са били 1.263 млрд. лв., година по-късно те вече са се свили до 823.5 млн. лева.
Така го докарахме до юни тази година – разгара на проверката на качеството на активите и стрес-тестовете, когато печалбата на банките в България се повишава с внушителните 328.8% на месечна и 381.2% на годишна база до 271.416 млн. лв., показаха данните на Българска народна банка, публикувани на 29 юли. Месечната печалба, която на практика скача над четири пъти, включително и на годишна база (дори 4.8 пъти), е рекордна за системата за всички времена.
Защо бяха направени тези врътки?
Целият отговор в едно изречение: ако проверката докаже, че банка Х има недостиг на резерви, веднага се включва скаченият съд на печалбата, за да се прелее от нея в резервите, но ако и тя не стигне, се пуска предписание за вдигане на капитала (на западните банки им дадоха тригодишен срок). В случай че акционерите не могат да отговорят с нови пари (капиталови вноски), следва намаляване на капитала до определения минимум.
По този начин банките приспаха одиторите.
За да може, както казва Мао Цзе Дун: "Всички цветя да цъфтят!" Е, може би с изключение на две-три, които, според публичната тайна, отдавна са поувехнали.
