Русия има намерение да изгради и "Южен", и "Турски поток". Макар и в по-малки обеми от първоначално планираните, без излишно да бърза и при определени условия. Тази картинка се очерта през седмицата след посещението на турския президент Реджеп Ердоган в Санкт Петербург.
Още преди срещата в северната руска столица, в интервю за информационната агенция ТАСС, Ердоган заяви: "Ние сме готови да направим незабавно крачка към размразяването на "Турски поток", да обсъдим съдбата на проекта и да вземем решение за неговото реализиране. Няма каквито и да било препятствия това да се случи." Всъщност турският лидер нямаше друг полезен ход. Непосредствено преди визитата му в Петербург Владимир Путин бе на среща в Баку с лидерите на Азербайджан и Иран. Макар основната тема там да бе изграждането на транспортната инфраструктура по коридора Север – Юг, не беше подмината и енергетиката. "Приоритетни за нас остават реализирането на проекти в проучването и разработването на нефтогазови находища, преди всичко в Каспийско море. Готови сме да обсъдим и взаимноизгодни схеми за съвместно използване на тръбопроводната инфраструктура за транспортирането на добиваната продукция", отбеляза Путин. Или казано направо – намекна за възможното заобикаляне на турския газопровод TANAP. Същия ден стана ясно, че и България има намерение да възобнови преговорите по газопровода "Южен поток". Премиерът Бойко Борисов съобщи, че София и Москва са се договорили да създадат работни групи за възстановяването на съвместните енергийни проекти, включително и на замразеното газово трасе.
"Реализацията на проекта за доставки на газ в Турция може да започне в най-скоро време", е становището на руския държавен глава, изразено след срещата му с Ердоган. Той поясни, че дори когато отношенията между Москва и Анкара са били най-обтегнати, турската страна е продължила работата над проекта и основните разрешения, свързани със строежа, са били издадени. След което бе направена една много важна уговорка, че няма съмнения за реализацията на тръбата, която ще доставя газ за консумация в Турция. Колкото до транзит към Европа, турската страна ще трябва да предприеме необходимите стъпки, за да получи разрешение за това от Брюксел. С оглед на сегашната политическа ситуация в югоизточната ни съседка този вариант изглежда малко вероятен. И това добре знае и Владимир Путин. Неслучайно в изявлението си пред медиите той обърна далеч по-голямо внимание на "Южен поток".
"Знаем, че България иска да се върне към този проект, но ние понесохме определени загуби заради неговото спиране. Сега само едни намерения не са ни достатъчни. Искаме абсолютни железобетонни гаранции от юридически характер. А тях ги няма. В началото подкрепяхме "Южен поток", водени от целта нашият газ да отива директно до потребителите в Европейския съюз, преминавайки през Южна Европа. Но реализирането му бе възпрепятствано от решения на Европейския парламент и Европейската комисия, а след това не бе получено и разрешение от София", подробно обясни ситуацията Путин. После каза нещо интересно – че Москва не политизира икономически въпроси. Не е тайна, че досега Кремъл използваше синьото гориво като политически инструмент за осигуряване на влияние в геостратегически аспект. Но специално с "потоците" на два пъти не успя и реализира изключително сериозни загуби. Ето защо сега наистина ще е много любопитно да се проследи какво следва оттук нататък.
Експертите смятат че и "Южен", и "Турски поток" имат големи шансове да бъдат реализирани. Пред РИА Новости заместник генералният директор на Фонда за национална енергийна безопасност Алексей Гривач твърди, че и двете потенциални направления за излизането на подводните тръби на сушата са добре отработени и могат да бъдат реализирани в кратки срокове.
"За Русия е много важно да разработи и двата потока, защото ще има алтернатива за износ на газ както в Европейския съюз, така и в Турция. По този начин Москва си осигурява лост да въздейства както върху Брюксел, така и върху Анкара", пък изтъква председателят на борда на директорите на банка "Югра" Дмитрий Шиляев.
Разбира се, и пред двата проекта все още има подводни камъни. "При "Южен поток" до голяма степен България не е самостоятелна при вземането на решенията за реализацията му", смята анализаторът от FC Markets Дмитрий Лукашов. По неговите думи, София може да разреши или забрани прокарването на тръбата на територията си, но сам по себе проектът може да се реализира само ако получи зелена светлина и от останалите страни членки, през които ще мине тръбата. Одобрението си ще трябва да даде и Европейската комисия, която преди откровено го спираше, допълва Лукашов. Сега обаче ситуацията е променена и през февруари тази година представителят на ЕС в Русия Вигаудас Ушацкас заяви, че Брюксел допуска възобновяването на "Южен поток", но при пълно съблюдаване на правилата на приетия през 2012-а Трети енергиен пакет, забраняващ производители и доставчици на газ да са собственици и на газотранспортна инфраструктура.
Анкара също гони своите интереси. Турция не просто иска да възроди отношенията си с Русия като цяло, но и да си осигури стабилни доставки на газ във времена на рискове за транзита. В Украйна, през която сега минава горивото, неведнъж вече се чуха искания за увеличение на цената за пренос на суровината. Наред с това Турция прогнозира в близките няколко години увеличаване на потреблението си на природен газ от сегашните 12.5 млрд. куб. м до над 14 млрд. куб. метра. Не бива да се забравят и обтегнатите отношения с Евросъюза. "Отчитайки, че на присъединяването на Анкара към общността в краткосрочна перспектива вече е сложен кръст, на Турция са необходими нови начини да се осигури желаният икономически ръст. Като например взаимодействието с Русия, в това число и в сферата на реекспорта на горива", е позицията на споменатия Дмитрий Лукашов.
Ако се сложат нещата на кантар, като доминиращ купувач на синьо гориво Турция има предимство пред София. Но стане ли дума за транзит, далеч по-големи са шансовете на България. Затова и компромисният вариант изглежда най-вероятен.
