Александър Маринов
На страниците на "БАНКЕРЪ” преди шест месеца предложих един (тогава) неортодоксален сценарий на предстоящи съществени размествания в българската политика, продиктувани както от вътрешните, така и от регионалните и глобалните процеси. За да не се връщам към отдавна написаното (което днес се споделя от мнозина), ще резюмирам най-важното.
Първо
в ход е план за изграждане
на бъдеща управленска "голяма" коалиция с участието на ГЕРБ, консолидираната левица и може би част от патриотичните формации.
Второ, реализацията на идеята минава през извънредни парламентарни избори до пролетта на 2017-а.
Трето, основание за предизвикване на такива ще бъдат резултатите от президентския вот, който е много вероятно ГЕРБ да не спечели.
Четвърто, този сценарий изисква
консолидиране на лявото
политическо пространство, което ще започне от президентските избори и ще бъде стимулирано и персонифицирано чрез издигане на обединяваща кандидатура – личност извън ръководствата на левите партийни формации. Пето, за да се случи последното, необходима предпоставка е смяната на ръководството на БСП.
Без да бъда нескромен, все пак ще обърна внимание, че (поне дотук) прогнозата се оказва вярна, без претенцията да се предскажат всички подробности (като отказа на Татяна Дончева да участва в лявото сближаване). Досега не съм давал оценки дали тази голяма коалиция (и обуславящото я партньорство между ГЕРБ и левицата) ще е нещо добро, или лошо за държавата, нито дали изграждането и реализирането й ще бъде еднакво полезно за двете страни. Движещите мотиви и интереси не са непременно само благородни и подчинени на публичния интерес. Очевидно един от изходните аргументи е, че подобно
широко коалиционно управление
може да бъде доста стабилно, поне по-стабилно от днешното. Всички тези особености зависят от характера на евентуалното бъдещо сътрудничество и поведението на участниците. Съдейки от досегашните аналози, по-разумно е да бъдем скептици, но трябва да се отчитат и рязко усложнените условия.
Най-лошият вариант ще е, ако този план е предназначен и в действителност обслужи единствено интересите на определени тесни лобита и конкретни личности в двете формации. По принцип наличието на такива интереси не може да се елиминира, но подобни мащабни структурни промени не бива да са подчинени единствено на тях. У нас обаче политиката е силно персонифицирана, а политическите партии отдавна са се превърнали в ООД-та и ЕООД-та, така че спекулациите кой лидер какво иска да спечели не са безпочвени. Разбира се, необходимо е да се имат предвид не само желанията и амбициите на лидерите и техните тесни обкръжения, но и реалното състояние на партиите и най-вече по-дълбоките и мощни обективни тенденции. Например, че ефективността и жизнеността на проекта ГЕРБ се изчерпват и, както обикновено, махалото тръгва в другата посока. Това означава, че предстои трансфер на властта, но досегашните управляващи трябва поне за известно време да запазят участие в нея и може да се повтори сценарият от 2005-а. Вариантът обаче съвсем не е сигурен, което обяснява твърде възможното решение на Бойко Борисов да участва в президентските избори (с презумпцията, че ще ги спечели).
Едно популярно предположение (активизирало се след номинирането на генерал Румен Радев за общ кандидат на левицата) е, че в ход е
лична сделка между Бойко Борисов и Корнелия Нинова
Нинова практически осигурява победата на Борисов, като издига политически неразпознаваем, т.е. обречен кандидат (ген. Радев), а на свой ред получава перспективата за премиерския пост в бъдещо правителство на голямата коалиция. Схемата изглежда проста и логична, през последните дни за нея упорито намекват както среди в БСП (привържениците на кандидатурата на Мая Манолова), така и извън партията (Татяна Дончева). Основното й предимство е, че дава удовлетворителен отговор на големия въпрос за политическото бъдеще на Бойко Борисов, който трудно би могъл да оглави кабинет на евентуална голяма коалиция (независимо, че се самооценява като обединител).
Този вариант не може да се отхвърли, но аз лично не го смятам за особено правдоподобен както от логическа, така и от фактическа гледна точка. Има поне три сериозни аргумента, които поставят под сериозно съмнение хипотезата за подобна "частна" сделка Борисов-Нинова. Първо, левицата и лично Нинова съвсем не правят услуга на Борисов и ГЕРБ, като номинират генерал Румен Радев. Твърденията, че той е неизбираем, защото е политически неразпознат, пренебрегват една азбучна истина – няма "разпознаваем" български политик с ясен партиен профил, който да е добре приет в широките обществени среди (например да има по-голямо одобрение, отколкото неодобрение). Като прибавим, че армията остава една от най-уважаваните институции, а Румен Радев е "истински" офицер от кариерата (с много добро име сред действащите и запасните военни), шансовете му не са за пренебрегване. Бойко Борисов би се справил без проблем с всяка от номинираните партийни кандидатури на левицата, но срещу Радев няма да му е лесно (за което говорят и първите прогнози на известни с пристрастията си към ГЕРБ и премиера анализатори). Иначе казано,
от Радев се боят
докато същото не може да се каже нито за Манолова, нито за останалите потенциални претенденти на левицата.
Второ, подобна договорена "служебна" победа на Борисов над очевидно по-слаб опонент (пък било и на втори тур) би поставила под съмнение евентуалните аргументи за "съществено променена политическа ситуация" (с нараснало влияние на левите формации), а оттук – и осъществяването на плана за конструиране на правителство на "голямата коалиция" с основни участници ГЕРБ и консолидираната левица. Най-вече – на какво основание (при победа на президентските избори) ГЕРБ ще се съгласи на предсрочни избори (и дори ще трябва да ги инициира). Да не говорим, че при сегашната силна атомизация на българската политика е много трудно да се предвидят и направляват (в руслото на сделката) действията на многото играчи, които могат да окажат влияние върху крайния резултат.
Трето, подобен вариант е проблематичен, защото евентуалното победоносно преминаване на Борисов от другата страна на "Дондуков" предполага неминуемо ограничаване на неговото влияние върху партията. Иначе казано, личната сделка на Бойко Борисов няма да ангажира автоматично ГЕРБ и новото й ръководство (тогава ще е много трудно да се възпрат амбициите на Цветан Цветанов, засилени от поредната изборна победа).
Най-логичното обяснение е, че засега планът за бъдещата голяма коалиция не е стигнал до някои ключови детайли, което вероятно не е случайно. Защото този сценарий няма как да е печеливш за всички, а в най-трудно положение е Бойко Борисов, който просто няма полезен ход. Напусне ли премиерския пост, губи контрола над процесите, остане ли (при новата ситуация) – най-вероятно ще загуби президентските избори, а оттам – и цялостната политическа инициатива. А съвсем не е изключено от два стола да остане на земята, което може да се окаже липсващата ключова "подробност" от плана.
