Фирмата на наш читател изпитва затруднения да погасява лизинговите си вноски за микробус. Човекът спешно съставя няколко варианта да осъществи плащанията.Ллизинговата компания обаче отхвърля абсолютно всички – може би защото ДДС е платен в началото. Човекът се видял в чудо.
“Принудихме се с един купувач да сключим договор помежду си той да ни дава парите за вноските в брой. Ние ги превеждаме на лизинговата фирма от наше име (в лизинговия договор изрично е забранено отдаването под наем на автомобила) и накрая той придобива микробуса”, разказа той спасителната схема.
Така дължимото по лизинга се изплаща и от лизинговата компания се очаква да прехвърли автомобила направо на 3-тото лице. Затова то и плаща по последната фактура за остатъчната стойност направо на лизинговата компания.
“Третото лице обаче обаче настоява да получи фактура и от наша страна за платените от него вноски за целия период, за да си заведе автомобила. Проблемът е каква фактура да му издадем, изобщо как да се фактурира автомобила, като ние не сме му собственици реално”, пита читателят ни.
Потърсихме за консултация данъчни експерти. Те посъветваха да се фактурира на третото лице услуга: правото да му бъде прехвърлена собствеността по остатъчна стойност. Другият легален счетоводен начин е лизингополучателият да се откаже от въпросното право в полза на третото лице. И в двата случая става дума за нормална доставка на услуга по ДДС, казаха експертите.
Жалващият се обаче се съмнява няма ли да възникне проблем от това, че за въпросния автомобил ще има една фактура за около 2000 лв. от лизингодателя за автомобила, а от лизинтгополучателя – 2-ра фактура за "право на придобиване" на същия автомобил, и то за около 15 000 лева. И дали може третото лице да си заведе счетоводно като разход автомобила за 17 000 лв., за което настоява, и дали няма да има проблем със законодателството…?
Данъчните са убедени, че при издадена фактура за "преотстъпено право" няма никакъв проблем по ЗКПО и ДДС. Третото лице може и дори е редно да си заведе актива с двете фактури. Де факто то придобива вещта от лизингодателя по остатъчна стойност, която се предполага да е преференциална заради лизинга (ще рече – ползва вашите права на лизингополучател).
