Разгаря се разправия около новите правила за управление на пенсионния фонд на ООН (UN Joint Staff Pension Fund). В него са натрупани 54 млрд. щ. долара. Въпросът е дали промените ще повишат комисионите, които се плащат на външни банкери, или ще бъде модернизиран надзорът върху 67-годишния тръст. От двете страни на барикадата са главният изпълнителен директор на фонда Серхио Арвису и лидерите на профсъюзите на световната организация. А спорът им провокира и обвинения за лошо и корумпирано управление.
Битката за надмощие остави на заден план коментарите за резултатите на дружеството, което през миналото десетилетие регистрира 5% доходност. Това твърди официалният отчет на Northern Trust Corp. (световен лидер в областта на управлението на активи и на лични състояния), публикуван на 30 юни. За сравнение – през същия период средната възвръщаемост на щатските публични пенсионни схеми е била 5.7 процента. Както е известно, ако дадена пенсионна схема може да посрещне прогнозираните плащания, тя е в добра форма.
Приетите през август вътрешни правила за UN Joint Staff Pension Fund, които нажежиха спора, прехвърлят отговорностите по подбирането на персонала и за управлението на бюджета от офиса на генералния секретар на ООН – Бан Ки Мун, към екипа на Арвису. Става въпрос за фонд с над 126 хил. членове, които плащат на около 71 хил. пенсионери в 190 държави. Това става в 15 различни валути, включително щатски долари, евро, крони и рупии.
Допълнителни грижи създава сложната структура на дружеството. Арвису контролира пенсионните отчисления и оперативната дейност и се отчита директно пред Генералната асамблея на ООН. Инвестиционното поделение се ръководи от Керълайн Бойкин (бивш директор на Bolton Partners Investment Consulting), която докладва на Бан Ки Мун.
Вложенията на фонда са типични за пенсионния бранш: 61.3% от активите са в акции, 29% – в книжа с фиксиран доход, 6.9% – в различни категории като недвижими имоти, гори и инфраструктура и 2.7% – в алтернативни инвестиции като частни финансови компании, борсови стоки и хеджингови фондове.
Арвису (петдесет и петгодишен) е бивш директор по инвестициите в Мексиканския институт за социални грижи, в UN Joint Staff Pension Fund работи от 2006-а, а през 2014-а с подкрепата на Генералната асамблея на ООН започна кампания за промени и модернизация на пенсионния мениджмънт на институцията, чиято архаична бюрокрация датира от времето преди Студената война. Аргументите му са, че управлението на инвестиционно дружество не може да се оценява по същия начин като на една хуманитарна мисия. Профсъюзите отвърнаха на удара, защото заподозряха опит за насочване на повече инвестиции към външни институции, ограничаване на контрола на ООН и намаление на доходността. Последваха обвинения за пропуски в ръководството и за конфликт на интереси. А основният профсъюз на световната организация призова своите над 60 хил. членове "да защитят пенсионния фонд и да спрат извеждането му от ООН и прехвърлянето му на Уолстрийт". Наложи се намесата на антикорупционния надзорник на фонда, която след вътрешно разследване отхвърли всички нападки към Арвису.
Връзките между мениджъри и профсъюзи се обтегнаха допълнително след инсталирането на нов софтуер за управление на отчисленията през 2015-а. Заради него е забавена обработката на пенсионните документи, което докара до ярост хиляди нови пенсионери – те трябваше да чакат шест месеца за изплащането на пенсиите им.
Градусът на напрежението продължи да се качва и през юли 2016-а. Тогава пък комисията за контрол на активите и пасивите на фонда предупреди, че той "е изложен на значителен управленски, инвестиционен, оперативен и нормативен риск". Най-обезпокоителни били рисковете от високата концентрация на двата най-големи пенсионни портфейла от инвестиции в акции и в книжа с фиксиран доход за общо 30.5 млрд. щ. долара. Оперативното им ръководство е поверено на двама директори, а вакантните длъжности за експерти по управление на риска все още не са попълнени.
Госпожа Бойкин уверява, че процедурата по привличане на професионалисти е в ход, но като се има предвид трудно подвижната машина на световната организация, едва ли ще могат да се очакват съществени промени преди юли 2017-а, когато ще бъде представен поредният отчет на фонда.
