Управителят на фирма е починал. Съпругата му знае само за част от разплащателните сметки, по които той е имал достъп чрез спесимена си. В ролята си на негов наследник тя пуска „окръжно“ до всички банки да извадят наяве фирмените, а и личните му сметки, ако е имал такива, за да встъпи в наследническите си права по отношение на тях и да може да борави със средствата в интерес на фирмата. Госпожата не би си позволила да подозира която и да е банка и приема данните за безспорна истина. Една банка обаче поради немарливост или поради ламтеж скрива негова сметка.
Истината обаче лъсва осем години по-късно. Издава се самата банка. Тя праща “повиквателна” на вдовицата. От нея се иска да се яви в банката, защото средствата по скритата разплащателна сметка клонят към нула и са недостатъчни за договорената още от мъжа й месечна такса за обслужването й, която междувременно е актуализирана няколко пъти. Дамата се явява в банката и с ужас открива, че по тази сметка преди осем години е имало над 1000 лв., но те са била изядени от банката за такси.
Ситуацията е абсурдна. В продължение почти на две петилетки на банката не й прави впечатление, че по тази разплащателна сметка няма никакво движение. Въпреки че смисълът на разплащателната сметка е точно да служи за разплащане – нейната роля е да създаде възможност за бързи междуфирмени плащания и точно тази оборотна дейност се подпомага от банката, за което тя получава такса. Неслучайно лихвите по тези сметки винаги са били в пъти по-ниски – от една страна, това не са блокирани в банката средства, за които тя може да планира как да инвестира, а, от друга – заради оборотите с тези пари банката получава такса. Та мъртвата сметка не прави впечатление на банкерите, но когато парите по нея свършват, съответно и възможността да смучат от нея, те отварят човки като гладни пеликани.
На опитите на госпожата да си потърси правата се оказва, че тях ги пази само моралът, не и законът. Закриването на въпросната почти занулена сметка й струва 29 лева. Банката няма никакви ангажименти, виновен е клиентът. Но явно, че моралът отдавна вече не е мода.
