Европейските кредитори се оглеждат за евтини варианти, които ще им позволят да съхранят купищата си налични пари даже в условията на отрицателна лихвена политика. Ако бъдат открити подобни опции, те със сигурност ще отнемат силата на стратегията, която възприеха най-големите централни банки, за да стимулират икономиката и при липсата на структурни реформи.
Една от идеите – да се съхраняват пари в брой в сигурни хранилища на територията на Европа, засега напомня за стара изтъркана филмова лента. Но продължаващият спад на лихвените проценти, които потъват все по-дълбоко в негативната плоскост, кара някои банки и застрахователи вече да обсъждат този вариант. Но засега европейските магистрали все още не са задръстени с охранявани камиони, транспортиращи пари до секретни убежища.
След последното лихвено понижение, осъществено от Европейската централна банка през март, кредиторите от частния сектор вече плащат годишен налог от 0.4% върху по-голямата част от средствата, които държат в ЕЦБ. Те са пресметнали, че тази нейна политика им струва около 2.64 млрд. евро, откакто през 2014-а лихвите в еврозоната станаха отрицателни с цел да окуражат кредитните институции да отпускат повече заеми на бизнеса, вместо да държат пари в наличност.
Европейските централни банкери потвърдиха, че ще понижат отново лихвените проценти, ако икономическите условия в еврозоната се влошат.
Частните банки и застрахователите пък обмислят "ответен удар". Миналата седмица кооперативната спестовна банка в малко баварско село с население от 5767 души – Raiffeisen Gmund am Tegernsee, обяви, че ще удържа по 0.4% от всички депозити, надхвърлящи 100 хил. евро. Което е директно прехвърляне на сегашната отрицателна лихва на ЕЦБ върху потребителите. Въпреки че въпросният "данък" в цитирания пример ще засегне по-малко от 140 клиенти, по принцип отрицателната лихвена политика на европейските централни банкери няма за цел да наказва вложителите, а да насърчава потреблението и инвестициите в блока на еврото. Председателят на ЕЦБ Марио Драги подчерта още през юни 2014-а (когато въведе отрицателния 0.1% процент по депозитите), че "ако банките решат да прехвърлят разхода върху спестителите, това ще е тяхно, а не на ЕЦБ решение".
Истината е, че негативните лихвени проценти ограничават банковата рентабилност. По оценка на Бундесбанк тази лихвена среда ще ореже с 25% печалбите на германските банки преди облагането с данъци, ако нещата останат непроменени до 2019-а.
Друг начин за предпазване е преобразуването на електронните пари в "твърд кеш". Германският презастраховател "Мюних ре" вече е провел успешен експеримент, складирайки (в буквалния смисъл) десетки милиони евро в брой "на приемлива цена".
Подобна стъпка обмислят и други германски финансови институции, включително и "Комерцбанк". В Швейцария обаче подобен опит ударил на камък – когато швейцарски пенсионен фонд се опитал да изтегли в брой голяма сума, за да я вкара в сейф, обслужващата банка отказала транзакцията, съобщават местни медии.
Ако подобни "мераци" придобият масов характер, те ще имат големи икономически последствия. Защото, ако кредиторите не плащат на централната банка лихвен налог, те няма да бъдат засегнати в такава степен от бъдещи лихвени понижения и съответно няма да бъдат принудени да отпускат повече заеми.
За късмет на централните банкери купищата пари в кеш генерират доста странични харчове. Част от тях са за съхранение и транспорт, макар че точно те са най-малкият проблем. Защото тегленето на крупни суми в брой наведнъж ще понижи разходите за транспортирането им, а банкнотите с големи номинали в евро и швейцарски франкове ще позволят побирането им в по-малки сейфове. И дори когато през 2018-а ЕЦБ спре емисиите на купюри от 500 евро, за следващите по номинал – от 200 евро, пак ще има достатъчно място.
Всъщност най-големите опасности са от банкови обири, от земетресения и други непредвидими бедствия от този род. Деликатна мисия е и да се открие застраховател, склонен да покрие тези рискове на разумна цена. Германски банкер оценява застрахователните разходи в диапазона между 0.5% и 1% от стойността на "складираните" банкноти. Тази цена е по-висока от отрицателната лихва на ЕЦБ. Но е съизмерима с минусовите 0.75% на Швейцарската национална банка. Например за съхранението на банкноти от 200 евро на обща стойност, еквивалентна на 2.4 млн. щ. долара, е необходима стандартна чанта за книжа, чиято годишна застраховка от 0.75% ще струва 18 хил. долара. Купюри от по 200 евро на обща сума 11.9 млрд. долара могат да се поберат в хотелска стая със средни размери, а застраховането им ще струва 89.25 млн. долара при 0.75% годишно.
Големият въпрос е дали банки ще могат да изтеглят пари в брой в значително количество. Защото за това се изисква одобрението на националните централни банки.
Ако голям брой кредитори решат да държат по-голямо количество кеш, броят на купюрите в циркулация ще скочи. В момента в обращение се намират евробанкноти на обща стойност 1087 млрд. евро, а почти толкова (988.1 млрд. евро) могат да поискат от ЕЦБ и банките. Банкери са пресметнали, че общото им количество – 2075 млрд. евро ще може да се побере в 954 588 стандартни чанти за документи, в 195 хотелски стаи със средни размери или в 298 осемметрови фургони.
Експерти от бранша не очакват подобно набиране на пари в наличност да стане широка практика, но я определят като добър подход за регистриране на банковия протест срещу отрицателните лихви. Те не смятат, че Националната банка на Швейцария ще успее да понижи отново лихвените проценти, без някои застрахователи и кредитори да се опитат да изтеглят кеш. А това няма да е в ничий интерес.
