Парламентът излезе в отпуска и остави Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол без председател на надзорния свет. След като Юлия Ненкова, която съчетаваше работата на заместник-кмет на Столичната община с поста на председател на агенцията, бе избрана от Народното събрание за председател на Комисията за защита на конкуренцията, постът й остана свободен.
Така за креслото, което тя зае от 2010-а насам (след обединението на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол), наесен най-вероятно ще започне
поредното надцакване между мераклиите
Трябва да бъде попълнен надзорният съвет на агенцията. Той се състои от седем членове. Избира ги и ги освобождава Народното събрание. Както повечето от администрациите, подчинени на Министерския съвет, и съставът на този орган винаги е бил избиран след политически уговорки. В момента “властта” там е разпределена между ГЕРБ (Орлин Иванов и Михаил Владов), "Коалиция за България" (Руси Статков), Движението за права и свободи (Севджан Съдкъев), Петър Петров ("Атака") и Димитър Бъчваров от предишната Синя коалиция.
Шеф на агенцията е Емил Караниколов – също от редиците на управляващата партия.
Нищо чудно обаче при евентуална промяна на политическата конюнктура креслото на Ненкова да бъде дадено на новите коалиционни партньори на ГЕРБ – групата на Патриотичния фронт.
На този етап никой не смее да спомене и едно име, но със сигурност “наддаването” вече е започнало.
Апетитът към мястото няма как да не е голям, тъй като точно надзорният съвет контролира дейността на агенцията и одобрява приватизационните сделки, чиято стойност е съвкупно над 500 хил. лева. Независимо от факта, че този тип сделки се сключват чрез публичен конкурс или търг, именно този съвет дава становище за тяхната законосъобразност и следи за съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии.
Като се има предвид пък броят на неизпълнените задължения по някои от сключваните през годините приватизационни договори, точно това е органът, който одобрява и споразуменията за разсрочване на задълженията, поети с приватизационните договори.
При тези обстоятелства председателят му далеч не е маловажна фигура. Той може да направи една сделка изгодна и доходна.
До края на миналата година общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлизаше на 66.31% спрямо размера на всички държавни активи (изчислени на 580 млн. лв. по балансова стойност към 31 декември 1995-а). В резултат от осъществените през 2011-а продажби на държавни активи беше завършено раздържавяването на подлежащите за приватизация активи. Към 1997-а те се изчисляват на 383 млн. лв. по балансова стойност.
До края на миналата година са били продадени дялове и акции от 5266 държавни предприятия – 2939 цели предприятия и 2327 обособени части. Извършени са 4249 продажби на миноритарни пакети и 12 продажби на имоти – частна държавна собственост. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на 12 543 млн. щ. долара. Поетите или изплатени от купувачите задължения са на стойност 1192 млн. щ. долара, а на сума 4857 млн. щ. долара са поетите ангажименти за инвестиции. Това са числата по официални данни на агенцията.
Най-голям е броят на приватизираните предприятия
и продадени обособени части в сферата на промишлеността (1647 броя), търговията (1177 броя), земеделието (621), строителството (536), туризма (526) и други.
Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. Сред тях са някои от доста скандалните сделки, за които в. “БАНКЕРЪ” е писал нееднократно.
От началото на приватизацонния процес досега са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България – “Кремиковци” ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, “Нефтохим” ЕАД, “БТК” ЕАД, “Параходство БМФ” ЕАД, “Соди-Девня” ЕАД, “СОМАТ” ЕАД, “Арсенал” ЕАД, “Асарел-Медет” ЕАД, “Булгартабак Холдинг” АД и много други, и то на безценица. По-точно – според размера на активите им по балансовата им стойност към 31 декември 1995 година.
Да не говорим за сделките по приватизацията на електроразпределителните дружества, купищата ТЕЦ-ове и “Българска телекомуникационна компания”, горчивият вкус от които няма как да изчезне скоро.
Уж с приемането през 2002-а на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол бяха регламентирани основните принципи при приватизацията, ясни и прозрачни правила и процедури за всички участници в процеса, равнопоставеност на инвеститорите и осъществяване на икономически ефективна приватизация като предпоставка за устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност на приватизираните дружества. С надеждата, че грабителството на държавни активи ще спре. Но последващата история показа, че и той не успя да промени ситуацията.
Надявахме се, че заложените в норматива основни методи за продажба на пакети от акции и дялове на предприятията, които ставаха с публично оповестени конкурси или търгове, ще ликвидират поразиите от метода… “преговори с потенциални купувачи”. Но и в този случай
не можем да се похвалим с “поразителни” успехи
След март 2002-а са осъществени 2421 продажби на пакети от акции (дялове на предприятия, обособени части и имоти частна държавна собственост), което се равнява на 25.41% от осъществените продажби през периода 1993-2015 година.
С измененията в нормативната база се ускориха продажбите на миноритарни пакети от акции и дялове на предприятия. По този начин бяха осъществени 1959 продажби от дружества с под 50% държавно участие, което представлява 46.10% спрямо общия брой на осъществени продажби на миноритарни пакети от началото на приватизационния процес.
Последвалите изменения и допълнения в подзаконовата нормативна база през 2003-а доведоха до ускоряване на приватизационния процес. По-широко бяха използвани механизмите на “БФБ-София” при провеждането на неприсъствени публични търгове, на централизирани публични търгове и на публичното предлагане. Тук трябва да отбележим, че до влизане в сила на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол са реализирани само 46 продажби чрез публично предлагане на пакети от акции на “БФБ-София” АД. Общо след влизане в сила на ЗПСК продажбите на “БФБ-София” АД са били 1900 броя (78.48% от всички продажби през този период). Осъществени са 36 централизирани публични търга.
През миналата година Агенцията за приватизация осъществи седем приватизационни продажби, от които две са на пакети от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие, в две сделки са пласирани обособени части и три сделки са за имоти – частна държавна собственост.
Планът на Агенцията по приватизация за тази година включва софийските дружества – “Българска фондова борса – София” АД, “БДЖ Товарни превози” ЕООД, “Военно издателство” ЕООД, ВМТ “Орбита” АД, “Институт по маркетинг” ЕАД, “Международен панаир – Пловдив” АД, “Монтажи” ЕАД, “Овча купел” ЕООД, “САПИ” ЕООД и “Плод и зеленчук” ЕООД – Габрово, “Русалка” ЕООД – Варна и “Свободна безмитна зона – Бургас” АД.
Очевидно има още какво да "надзирава" бъдещият председател. Което значи, че ще очакваме да разберем и коя от политическите сили ще покаже повече мускули.
