Всеки съдия – за свой крак и със свое собствено мнение по "казуса КТБ". Това е ситуацията в Административен съд София-град, където в момента над 40 иска за обезщетение на вложители в Корпоративна търговска банка чакат решение. Те искат компенсация заради вреди, нанесени им от БНБ.
От всичките постановени дотук решения и определения на съдебните състави става безпощадно ясно, че съдиите са на диаметрално различни становища за това нарушила ли е закона Българската народна банка, като е забавила с месеци изплащането на гарантираните влогове, виновно ли е действала и дължи ли заради това забавяне обезщетения на вложителите. В крайна сметка част от съдебните състави уважават исковете на вложителите, а други ги отхвърлят.
Да припомним, че Корпоративна търговска банка беше затворена на 20 юни 2014 г., достъпът на спестителите до собствените им пари бе отрязан повече от шест месеца. А изплащането на гарантираните от държавата влогове в размер до 196 000 лв. започна чак през декември. Общата теза в исковете на вложителите е, че с тези действия Централната банка не е изпълнила разпореждане на европейска директива, а тя се ползва с предимство пред нашето законодателство. Според тази директива 94/19/ЕО изплащането на гарантираните от закона суми е трябвало да стане не по-късно от пет дни, след като банката е спряла да се разплаща.
Жалбите заваляха почти веднага след затварянето на КТБ, но повече от две години делата така и не стигаха до разглеждане по същество.
Първо съдилищата си подмятаха папките като топки за пинг-понг и спореха помежду си кой трябва да ги гледа: дали ВАС, дали административните съдилища, или общите.
После не можеха да се разберат административна дейност ли извършва БНБ или не – за да се знае по кой закон трябва да й се търси отговорност. Стигна се до срамната ситуация да се искат отводи на съдии заради предубеденост – защото в нарушение на всякакви правила те прекратяваха делата като недопустими, а всъщност се произнасяха по същество: че БНБ не била извършила нарушение на закона и не е допуснала бездействие. Не беше малък приносът за бъркотията и на противоречивата практика на Върховния административен съд през всичките тези години – тя също беше напът да докара вложителите до лудост.
И така – до януари тази година, когато първото дело за обезщетение срещу БНБ все пак стигна до решение, пък макар и само на първа инстанция. "Омагьосания кръг" разчупи с решението си съдия Камелия Стоянова, която се произнесе в полза на вложителя Юлиян Банков. И осъди БНБ да му плати 8 627.97 лв.- законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от юни до декември 2014 година. Централната банка е нарушила общностното право, бездействала е, заради което е справедливо и логично вложителят да бъде възмезден за претърпените вреди, гласи решението. То обаче и до ден днешен не е влязло в сила. БНБ моментално го е обжалвала пред Върховния административен съд. А делото за разглеждането му пред ВАС е насрочено чак за февруари догодина.
Справката в сайта на АССГ показва, че след януари, когато излезе това първо съдебно решение по "казуса КТБ", и то в полза на вложителя, съдът е бил буквално залят с аналогични искове. Голяма част от тях все още са висящи и разглеждането им ще продължи наесен след лятната съдебна ваканция. Има и още няколко, които вече са достигнали до решение, но с точно обратния резултат.
Така например през май 2016 г. съдия Светлана Димитрова от АССГ приключва аналогично дело срещу БНБ, но като отхвърля претенцията на вложителя. С мотива, че по Закона за отговорността на държавата и на общините за вреди може да се иска обезщетение само за фактическо бездействие на даден държавен орган, но не и за неиздаването на административен акт – това е правно бездействие, което се оспорва по друг ред. А освен това не било доказано и че вложителят е претърпял вреди през месеците, в които е бил лишен от собствените си пари: "Абстрактното твърдение, че не може да разполага със сумата по депозита, само по себе си не обуславя настъпването на вредоносен резултат. Трябва да се представят доказателства за конкретно причинени вреди или пропуснати ползи", мотивира се съдия Димитрова. И това дело е висящо пред ВАС – ще се гледа през май догодина.
В разгара на лятото пък трети съдия от АССГ – Катя Аспарухова, в един ден (9 август) се е произнесла по още две дела срещу БНБ. И също е отхвърлила исковете на вложителите. Тя пояснява в мотивите си, че "преди отнемането на лиценза е било невъзможно да се изплатят съответните гарантирани влогове", БНБ не е била длъжна и не е трябвало незабавно да постанови отнемането на лиценза на КТБ. Това е само едно от правомощията й, към прибягването до което се е стигнало след проверките на финансовото състояние на банката, пише в мотивите.
Сега топката отново е в полето на Върховния административен съд, който като последна инстанция ще трябва да каже чия правна логика намира за правилна.
Впрочем, има и още един момент във всички тези дела, който макар да е юридически неоспорим, чисто човешки изглежда гротескно: вложителите, чиито искове са отхвърлени, са осъдени да платят и съдебните разноски на БНБ – средно между 1000 и 2000 лева. Защо е такъв размерът на разноските, след като държавната такса за едно такова дело е едва 10 лв., става ясно от определение по едно от делата: там е записано, че за защитата на Централната банка е плащано на външни адвокатски кантори – въпреки че на щат към БНБ има цяла кохорта юрисконсулти. И тъй като според АССГ този вид дела са "с висока фактическа и правна сложност". И молбите за намаляване на размера на платените хонорари за защита остават без уважение.
Само да припомним, че вложителите са същите тези хора, които плачеха или протестираха месеци наред пред БНБ, защото не можеха да ползват собствените си пари, да осигурят лечението на децата си или да платят на работниците в своите фирми. Осъждането им да платят разноските на БНБ, след като са загубили делата, е законно, спор няма. Но изглежда адски несправедливо – в крайна сметка не друг, а точно обикновените вложители са най-големите жертви в "аферата КТБ".
