Регламентът за европейската заповед за запор и предизвиканите от него поправки в ГПК идват на фона на поредния спор "за" и "против" бързите способи за издаване на изпълнителни листове срещу длъжниците – така наречените заповедни производства.
Само преди няколко седмици в медиите гръмна новината, че Европейската комисия е открила наказателна процедура срещу България и държавата е заплашена от сюрреалистични глоби заради т.нар. бързи производства срещу длъжниците, уредени в ГПК. Ставаше дума за чл.417 от ГПК, който урежда издаването на заповед за незабавно изпълнение и едновременно с това – на изпълнителен лист по бърза процедура, за която длъжникът не получава информация задължително. Изпълнението срещу него практически започва само въз основа на представени от кредитора извлечения от банкови книги, от съдебни актове, от нотариално заверени договори, от записи на заповед и от други документи, чиято пригодност изрично е посочена в закона.
Оказа се, че такава наказателна процедура обаче няма – така за пореден път се стигна до срамната ситуация говорителите на ЕК да опровергават информация в българските медии. И да поясняват, че има само писмо, с което ЕК е обещала да поискат допълнителна информация по темата от държавните ни органи.
Дали изобщо ще се стигне до производство срещу България заради чл.417 от ГПК е твърде рано въобще да се говори. Но че глоби няма да има – е сигурно. Най-малкото защото производството пред ЕК дава достатъчно шансове на държавата "да се поправи", преди да се стигне дотам.
Но пък плачът за правата на длъжниците – всички накуп, без да се прави разлика дали става дума за наистина пострадали от злоупотреба с права или за откровени тарикати, които просто се гаврят с кредиторите си, винаги е на мода. Особено по време на избори.
