Три важни теми сякаш останаха встрани след извършения преглед на качеството на активите и стрес-тестовете на банковата система.
– Става дума за анализа на големите кредити на свързаните с банките лица.
– Става дума за състоянието на бизнеса у нас, който е най-големият кредитополучател и който също понася удари след поредното затягане на предлаганите от него обезпечения!
– Става дума за развитието на банковия сектор до 2018-а, до когато се простира хоризонтът на направените сега стрес-тестове.
Тези три теми предизвикват най-много дебати във финансовите среди. Защото точният анализ на данните, свързани с качеството на активите (ПКА), може да очертае каква ще бъде средата, в която ще се развиват икономиката и банковият сектор у нас през следващите няколко години. Правилното тълкуване на данните пък ще позволи да се определят както рисковете за бизнеса, така и за кредитиращия го банков сектор.
Като става дума за кредити, трябва да споменем за оценката на
големите заеми за свързани лица
В обществото бяха създадени нагласи, че именно при тях ще бъдат открити солидни нарушения. Но в доклада на "Делойт" пише: "В процеса на преглед и анализ на кредитните досиета не бяха открити отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции. Доставчиците на услуги не откриха разминавания с приложимата регулаторна рамка при прегледа на всички идентифицирани експозиции към свързани лица". Може би звучи като виц, но констатацията е такава. Така че търсачите на финансови сензации останаха излъгани.
Факт е, че нито големите кредити, нито тези за свързани лица са нещо незаконно. Те обаче носят по-голям риск и затова върху тях има по-строги регулации. Например за голям кредит се смята онзи, който надхвърля 10% от собствения капитал на банката и според надзорните изисквания всички вземания на банката от една фирма или от свързани помежду си компании не бива да надхвърлят 25% от собствения й капитал.
При прегледа на банковите активи са проверени всички големи кредити, отпуснати от банки, като при тяхната оценка е приложен освен подходът за капиталова и този за бизнес свързаност. В това ни уверява консултантът на БНБ "Делойт".
Анализирана е и т.нар. бизнес свързаност например по отношение на доставки на произведена продукция и услуги, както и на суровини и материали. При нея, ако една компания е получила кредит от банка и ползва за дейността си машини на лизингово дружество, взело заем от същата банка, а общата сума на двата кредита надхвърля 10% от капитала на банката, кредитът се оценява като голям. Рисковете по него пък се преценяват на базата на бизнес свързаността. Достатъчно е например едната фирма да не плаща редовно на другата и тогава задълженията и на двете компании към банката ще се провизират допълнително.
По-страшно е обаче, ако се окаже, че през трети компании някой от въпросните кредитополучатели е свързан капиталово с акционери на банката. Проверки са правени и в това отношение и дори в хода на подготовката за прегледа на качеството на активите някои банки са били задължени да се приберат обратно обезпеченията (предимно имоти), които са дали за управление на специално учредени за целта дружества с офшорни собственици.
В доклада на "Делойт" – консултанта на БНБ за провеждането на прегледа и стрес-тестовете, по отношение на
проверените фирмени кредити
четем следното: "По време на ПКА бяха прегледани повече от 3400 кредитни досиета на обща стойност 21.6 млрд. лв., или 75% от общия корпоративен портфейл на банките.
Прегледът на кредитните досиета отчете увеличение на провизиите в корпоративния сектор от 1.5 млрд. на 2 млрд. лева.
"Дял от 79% от прекласифицираните корпоративни кредитополучатели беше анализиран при презумпция за недействащо предприятие, а 21% – за действащо предприятие".
Само ще поясним, че зад понятието "прекласифициране" се крие прехвърлянето на един кредит от редовен в някоя рискова група. Например заем, който е бил оценяван като редовен, е прехвърлен от оценителите в групата на кредитите "под наблюдение" или в тази на "необслужваните" дългове към банките. А кредит, който е воден "под наблюдение", е отишъл в групата на загубите. Всички тези прекласифицирания водят до допълнителни разходи за провизии на банките. И това е, защото в повечето случаи фирмите кредитополучатели са оценени като недействащи предприятия.
Тук не става за един-два заема на банка с общ размер от няколкостотин милиона лева, а за фирмени задължения към банките в порядъка на милиарди левове.
Само по себе си съотношението от 79% за недействащите предприятия, посочено в доклада на "Делойт", е достатъчно стряскащо. То навежда на мисълта, че ако не три четвърти, то
поне две трети от българските фирми
не отговарят на критериите за действащо предприятие, и то не според българските, а по международните критерии.
Според тях едно предприятие е действащо, ако положителният му финансов резултат след разходите за инвестиции и данъци в рамките на шест години надхвърля с не по-малко от 10% (коефициент 1.1) общите разходи (главница и лихви) за погасяване на взетия кредит. Фирма, която не отговаря на тези критерии, се оценява като недействащо предприятие.
Това не означава, че заслужава да бъде обявена в несъстоятелност. Няма такова нещо. Но при оценката на заема, който банката й е дала, вече не се гледа паричният поток на фирмата, а се оценява даденото от нея обезпечение. В случай че обезпечението е индустриална собственост по заем например за шест години, то автоматично се обезценява с около 40-50 процента. За по-дългосрочни заеми размерът на обезценките може да намали двойно стойността на обезпечението.
Ако при
направените обезценки
стойността на обезпечението не покрива размера на кредита, за установените разлики по него се начисляват провизии дори заемът да е редовно обслужван.
Например, ако една фирма е получила шестгодишен кредит за 10 млн. лв. и го е обезпечила с индустриална собственост за 13 млн. лв. (130% обезпечение), по този заем се начисляват провизии от 1-2 млн. лв. дори по него да няма просрочия.
Тези правила за оценка на кредитополучателите обясняват защо в хода на прегледа на качеството на активите много банки са поискали от длъжниците си да дообезпечат своите задължения, така че общата стойност на дадените от фирмите залози и ипотеки да покриват 150-160%, а в някои случаи и 200% от дадените заеми.
Кредиторите твърдят, че оттук нататък това ще е тяхната практика за всички компании, които не покриват критериите за действащо предприятия. Разбира се,
банките с големи капиталови буфери
и високи нетни приходи ще могат да си позволят и по-либерално отношение към някои свои клиенти. Такива случаи обаче ще са по-скоро изключение, отколкото практика, защото това ще означава по-големи разходи за провизии, с които ще се намалява печалбата на банката.
А за банките, които водят по-агресивна кредитна политика откъм поемане на рискове, банковият надзор на БНБ ще налага по-строги предписания.
Първо, защото в БНБ не желаят да им се стоварват нови проблеми. И второ, прегледът на качеството на активите е показал, че банките са склонни да се контролират една друга, като се оплакват пред надзора, че към тях той прилага по-строги мерки по определени кредити, отколкото в други банки. Към тях надзорът има по-либерално отношение и те съответно поемали повече рискове. Ние, българите, сме свикнали да характеризираме такова поведение с фразата "натопи другарчето", но на Запад му казвали "взаимен контрол".
Всичко това означава, че немалка част от фирмите у нас трябва сериозно да преразгледат своята бизнес и счетоводна политика. Защото, ако не влязат в критериите за действащо предприятие, достъпът им до кредит ще е доста скъп, а в някои случаи дори и невъзможен. Още повече че изискванията за оценката на финансовото им състояние ще стават по-строги от сега съществуващите. И то не заради прищявките на кредиторите и на банковия надзор, а заради новите международни правила за финансова отчетност.
Тези, които са чели докладите за прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете, сигурно са забелязали, че БНБ е отправила към всички банки една стандартна препоръка – да работят за
въвеждането на Международен стандарт за финансова отчетност 9
Той трябва да влезе в сила от 2018-а. Този стандарт е за финансовите инструменти и той кардинално променя правилата, по които се преценява дали един заем може да бъде погасен и във връзка с това какви провизии трябва да бъдат направени по него.
Тук е мястото да напомним, че от 2014-а у нас не БНБ, а одиторите определят какви провизии трябва да заделят банките по всеки един заем. За момента това става по правилата на Международен счетоводен стандарт 39, където най-важният индикатор за определянето на размера на провизиите са направените просрочия по кредита.
С други думи, един заем вече трябва да е предизвикал загуба за банката и едва тогава тя започва да го провизира.
От началото на 2018-а
когато в сила ще влезе МСФО 9, правилата коренно ще се променят. По този стандарт ще се оценява очакваната загуба по време на целия икономически живот на кредита (експозицията).
Още когато банката решава дали да отпусне заем на една фирма, тя ще преценява дали фирмата има потенциал да го погасява редовно. И ако не го направи коректно, нетните одитори ще й начисляват разходи за провизиране на този кредит, без значение дали по него има просрочия, или не. С други думи, правилото за действащо и недействащо предприятие вече ще се прилага перманентно и без изключения.
Общото заключение от резултатите от прегледа на качеството на активите е, че той констатира една доста сложна бизнес среда, в която банките трябва да работят. Доколкото международните правила за оценка на кредитите ще продължат да се затягат, а и страховете в обществото ще изискват от БНБ да води една доста строга надзорна политика, ситуацията в кредитирането няма да позволи поемането на по-големи рискове и по-агресивно предлагане на заеми. Така че фирмите, които искат да получат достъп до по-добри условия за финансиране, ще трябва коренно да преразгледат своето поведение на пазара и отчетността си.
